Не е ли жената там моята сестра,
в Исляма, имах предвид,
тъй като аз току шо направих засвидетелстването,
в месджида, тук, днес...
Не е ли жената там моята сестра?
Питам открито, без никакви колебания –
Тази, която току що мина покрай мен,
без да ми предложи поздрава си.
Не е ли жената там моята сестра?
Въпреки това тя се моли настрана,
всеки път, когато се опитам да допра рамото си,
тя прави крачка и се отдръпва настрани.
Не е ли жената там моята сестра?
Която не е от моята раса,
с различен цвят на лицето,
като грим?
Не е ли жената там моята сестра?
Тази, която ми се смееше и подиграваше...
А другите мои сестри, които слушаха –
не ги ли направи мълчанието им също виновни?
Не е ли жената там моята сестра?
Тази, която не ми се обади, когато бях болна,
Защото – изглежда нея я касаят само онези
„специални сестри”, които са в обкръжението й?
Не е ли жената там моята сестра?
Която поканих на ифтар вкъщи...
За съжаление – тя не дойде.
Как ми се иска да беше ме „безпокоила”
и да се беше обадила.
Не е ли жената там моята сестра?
Не обичаме ли и двете своята религия?
Защо тогава споделям риданието си,
заради това, че тя е безразлична, равнодушна и посредствена?
Не е ли жената там моята сестра?
Няма ли да отвори сърцето си и да се опита да намери
любовта, от която се нуждая и която искам да споделям с нея,
след като и двете търсим задоволството на Всемилостивия Аллах?
Превод от английски език |
