
Веднъж един мъдрец попитал един от своите ученици: „Прекара много време с мен. Какво начуи през този период?”
Той казал: „Научих 8 неща:
Първо, замислих се върху Сътворението. Всеки един си има свой любим човек. Когато обаче човек си отиде от този свят, той се разделя с най-обичания си завинаги. Затова аз направих добрите ми дела да са любими за мен – така че, когато отида в гроба, те да бъдат заедно с мен.
Второ, прочетох аетите „За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят. „ И започнах да се боря срещу страстите си, така че да бъда винаги покорен пред Аллах.
Трето, забелязах, че когато човек притежава нещо ценно, нещо с някаква стойност, той се опитва да го предпазва. Тогава се замислих върху аета: „Това, което е при вас, секва, а което е при Аллах, е вечно...” Направих така, че всичко ценно, което имам, посветих на Аллах, за да ми бъде от полза при Него във Вечността.
Четвърто, видях хора, търсещи благосъстояние, репутация, материални блага, но нито едно от тези неща нямаше стойност за мен. Тогава в съзнанието ми се появиха думите на Аллах: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” Започнах да давам всичко от себе си, за да стигна по-близо до Аллах и да стана по-богобоязлив.
Пето, видях как хората си завиждат един на друг и погледнах аета: „Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот…” и се отказах от завистта.

Шесто, видях колко враждебни са хората и се сетих за казаното от Аллах (С.Т.): „Сатаната е ваш враг. Затова го приемете като враг!”, затова оставих враждебността и приех шейтана за свой единствен противник.
Седмо, забелязах, че хората са снижили съществуването си до търсене на прехрана и се замислих върху следния ает: „И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах.”. Така че продължих заетостта си с дела в Неговото име и оставих всичко, което притежавам, в ръцете на Аллах.
Осмо, видях как хората разчитат само на своя бизнес, имущество и здраве. Сетих се за казаното от Аллах: „...И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен...”, затова сега разчитам единствено на Аллах (С.Т.).
Превод от английски език

|