
Със зората дошла, тя с нощта ще си иде. И ще види трева, и небе тя ще види, и ще види дървета, реки, чучулиги... а светът е голям. И един ден не стига. Тя един ден живее. В тревичките лази. Тя един ден живее. Няма време да мрази. По веднъж само вижда човека, дървото. По веднъж! И затуй ги запомня с доброто. Тя един ден живее. В добро ще го мине. Аз я гледам и плача за мойте години!
Дамян П. Дамянов |