Ти говориш и напътстваш хора разни.
Ти говориш неща тъй истински, прекрасни.
Книги най- различни ти четеш…
Но делата ти пустиня са, а думите - ти изстиват като скреж.
Прибираш се вкъщи, тъгата те обвзема…
Нима в словата на Аллах не вярваш и тайно с тях се подиграваш?
За пример ли си ти, кажи?
Децата си от своите пороци не спаси…
Натоварен със знания безчет, призоваваш вече дни наред.
А сърцето ти - сковано в лед!
Кого ти лъжеш?!
Само себе си, нали?!
На Аллах са му известни твоите мисли и правдини!
Аз те моля, помисли, знанията си в дела ти превърни и нека бъдеш пример в идните ни дни.
Алчността я забрави, зекят дари.
Пред Аллах в седжде падни, за прошка помоли!
Дните си ти промени, към Аллах се привържи и следвай пътя към по-светли дни.
Така щастлив ще бъдеш ти.
Сърцето ти отдадено ще затупти.
Аллах ще те възнагради!
Автор: Алина
|
