|
В живота тъй суров,
сред бури и сред тръни,
път си направи и виж,
че можеш и без рицарските брони.
Ще срещаш множество лица,
усмихнати и все красиви,
но винаги с изкуствен смях
и тъй наконтени от тях.
Едни ще гледат в твоите очи
и с измамни думи ще редят красивите слова
за любов и вярна душа.
Други тихичко ще си подсвиркват,
когато виждат как младата, неопитна душа
в мръсни мрежи я оплитат.
Но ти стани и пак тръгни по своя път едничък, верен, не се оставяй на лъжи и пътека сам си направи.
Ще бъде трудно, зная аз,
да си винаги отхвърлен, скучен
и все смехът им да ехти и
все да те посрещат със насмешка.
Но по-добре сега така,
отколкото във Вечността да си отхвърлен и показан,
за греховете си наказан!
Затова вдигни глава и пак тръгни,
не гледай тъй унило,
защото Вечността те чака
със заключени врати към мрака!
Автор: Мерием |
