Тероризъм, убийства заради накърнена чест, фундаментализъм и насилие над жени. Филмите на тазгодишния филмов фестивал в Берлин засягат теми, сякаш извадени от новинарските емисии.
Но вместо търсенето на сензации и налагането на стереотипи ленти като "On the Path", "Shahada,", "When We Leave" и специалният избор на журито "My Name Is Khan" изграждат нов имидж на ислямизма, коментира Hollywood reporter.
"Минаха близо 10 години от 11 септември, но най-накрая тези теми бяха пренесени от новините в киносалоните", казва режисьорът на "Shahada" Бурхан Кюрбани. "Това са неща, за които трябва да се говори".
В "Shahada" ("Вяра"), чиято премиера на международния филмов фестивал „Берлинале" ще се състои в сряда, се разказва съдбата на трима коренно различни един от друг мюсюлмани, живеещи в Германия и стремящи се към отстояване на своята религиозна и културна идентичност. Филмът представя ислямската гледна точка за хомосексуализма и женските права, както и трудностите, пред които е изправен един последовател на Аллах, живеещ в преобладаващо християнско общество.
"Научих молитвите към Христос преди да знам Фатихата (най-важната молитва в Исляма)", твърди израсналият в Германия Кюрбани, чието семейство е от Афганистан. "Отчасти, филмът е за противоречията в двете култури - да живееш в среда, към която всъщност не принадлежиш. Един вид промяна на самоличността."
Кюрбани е преживял тази промяна на свои гръб."Медийните клишета са толкова силни," споделя той. "Онова, което искам да кажа, е, че аз съм мюсюлманин и въпреки това съм подозрителен към моите братя по религия. Така лесно се нагаждаме и приемаме онова, което медиите ни подхвърлят. Толкова ни е приятно да живеем със страховете си от тази култура, че не се „ровим", не задаваме въпроси. За мен филмът ми е опит да се вгледам по-дълбоко в исляма, да започна диалог. Да накарам хората да говорят за нашата религия."
Да подтикне хората към диалог е целта и на индийската суперзвезада Шах Рук Хан, който беше в немската столица в петък за "My Name Is Khan", в който изпълнява главната роля. Вместо да се занимава с обичайната шумотевица около боливудските актьори, филмът разказва историята на арестуван и разпитван, на летище Newark, заради мюсюлмански звучащото му име мъж.
В "On the Path", чиято премиера ще е в четвъртък, режисьорката Ясмина Жбанич изследва заплахата, идваща от ислямския фундаментализъм, в родната й Босна. Либералната млада мюсюлманка Луна започва да се съмнява в своята любов към съпруга си, когато той прества да пие и намира спасение в консервативната секта Уахаби. Наред с "Shahada" лентата на Жбанич се заравя надълбоко, за да открие истинските хора, отвъд сензационните заглавия.
Но вероятно най-изненадващият филм, третиращ невралгичната тема „ислям", е "When We Leave" на австрийскиятдебютант Фео Аладаг. В него участва Сибел Кекили ("Head-On"), за която този филм се явява своеобразно завръщане. Тя играе Умай - жена с германо-турски произход, чийто баща решава да я убие, след като решението й да напусне мъжа си води до отлъчването на семейството й от общността.
Както става ясно от творбата на Аладаг, "убийствата заради чест," обрисувани от западните медии като израз на ислямистки фундаментализъм, нямат много общо с религията.
"Убийствата заради чест ги е имало много преди исляма, много преди всяка религия", казва режисьорът. "В Корана не се споменава и думичка за тях. Да се наричат ислямистки е извращение на религията". "В медийното пространство ислямът винаги е представен в черно-бели краски. Всъщност никой не говори за него сериозно", добавя Жбанич.
Обединявайки мненията на всички режисьори, захванали се с проблемите на мюслманството на тазгодишното „Берлинале", тя отбелязва: "Надявам се филмът ми да провокира диалог. До момента не правехме нищо повече от това да крещим и викаме. Вярвам, че публиката (тук в Берлин) вече ще може да види и двете гледни точки."
"Научих молитвите към Христос преди да знам Фатихата (най-важната молитва в Исляма)", твърди израсналият в Германия Кюрбани, чието семейство е от Афганистан. "Отчасти, филмът е за противоречията в двете култури - да живееш в среда, към която всъщност не принадлежиш. Един вид промяна на самоличността."
