Бързината и бавността са относителни неща, тяхното определяне се различава от човек на човек и от позиция на позиция, но е известно, че търпението по време на планиране и определяне на целите е похвално. Бързината в изпълнението също е похвално нещо, но изглежда, че повечето хора не притежават онова нещо, което им помага да правят разлика между тези две неща; припреният и избързващ човек е припрян във всяко нещо. А търпеливият и бавен човек е бавен във всяко едно отношение. Това е характерното за изостаналия човек, чието съзнание командва само една незначителна част от неговото поведение и действия. И понеже тук говорим за недостатъците на мисленето и грешките му, нека хвърлим светлина върху прибързаността в мисленето и да оставим другите неща.
Прибързването в мисленето се проявява в две основни сфери:
Сферата на общуването с хората и определянето на позицията от техните думи и изказвания. И сферата на личните достижения. Надявам се тук да поясня признаците на човека с прибързано мислене в следните детайли:
1- Притежаващият прибързано мислене се характеризира с бързо потвърждаване на мислите и новите пояснителни линии; щом като чуе една нова мисъл, той веднага я приема и започва да я подхвърля и да се основава на нея.
При все че повечето нови мисли дълго време остават предмет на спорове между учените, докато бъдат изпитани, изяснени, изгладени и се направят някои корекции върху тях, и накрая могат да бъдат приети, но и отхвърлени и изоставени. Затова човек трябва да приема новите мисли отначало като лични гледни точки, приемащи дебати, после трябва да напрегне своите мисли над тях през своето общо виждане за живота, също така е необходимо да погледне каква е позицията на специалистите и изследователите към тях и едва след това да вземе окончателна позиция.
2- Притежаващият прибързано мислене не оспорва рационално думите, които чува, защото при него надделяват чувствата. Затова, ако онова, което чува е приемливо за неговата натура и увлечения, той го приема без да се замисли над него. А ако не е приемливо за неговата натура, той бързо взема негативна позиция спрямо него. Когато чува, той не мисли над онова, което чува, а се занимава с напора на чувствата му върху самия него и по този начин неговата полза от онова, което чува, бива ограничена.
3- Притежаващият прибързано мислене в действителност не чува онова, което се казва, а само онова, което иска да чуе. Затова той винаги има особено тълкуване на думите, които се казват.
И именно затова може и да не изчаква говорещия да свърши изречението, което е започнал, а да му го завърши от себе си. И често това завършване не е в хармония с онова, което говорещият иска да каже, поради което говорещият и слушателят се озовават в притеснение!
4- Притежаващият прибързано мислене не внимава за несловесните послания, които говорещият изпраща от израженията на лицето, движенията на главата и ръцете, интонациите на гласа и така нататък. Въпреки че значенията, които говорещият изпраща чрез тези движения и положения са не по-малко значими от значенията, които възлага на думите си; тъй като фонетичната система на езика и лексическите значения на думите не са достатъчни за изразяване на всички значения, мисли и усещания, които искаме да доведем до слушателя, както и това, че те не са достатъчни за придаването на нашия собствен привкус на нашите изрази; затова ние прибягваме до допълнителни изразни инструменти, които вършат онова, което думите са безсилни да извършат. Прибързаността е нещото, което лишава слушателя от пълното възползване от онова, което говорещият казва.
 5- Когато притежаващият прибързано мислене се окаже в някакъв проблем, той не разсъждава върху начина, по който да му се противопостави, нито за развръзките, които може да използва в неговото разрешаване, тъй като не намира нужното време затова, ето защо той остава смутен и объркан, и много рядко достига до нещо.
6- Притежаващият прибързано мислене е делови човек, при него надделява обичта към действието и той не отдава на отсрочката и планирането вниманието, което заслужават. Това го кара да започва с действието и да съжалява затова, да започва с действието и да не го довършва. Често той намира пътищата пред себе си затворени; също така и продуктивността му бива слаба, а способността му да се развива — ограничена.
7- При притежаващия прибързано мислене преобладава стандартността и шумът, тъй като той е свикнал да следва традиционните пътища в извършването на нещата и достигането до своите цели. И когато му се представят алтернативи или нови пътища, то той в повечето случаи не им обръща внимание.
8- Притежаващият прибързано мислене се потапя в своите дейности и понякога може да ги изпълнява изкусно и умело, но при него преобладава слабото усещане за целите на дейността и нейните стремежи. И тъй като при него преобладава действеният оттенък, при него няма способност, нито време за размишляване върху това, доколко делата му са постигнали своите цели в живота; той загубва хармонията и съответствието между неговото настояще и неговото бъдеще.
В наше време всичко стана усложнено и стана така, че вземането на решение се нуждае от много предпазливост и резервираност, тъй като и опасностите, и трудностите са много. И онези, които усещат това, може да платят скъпа цена, която да им навлече беда и крах!
Автор: Проф. д-р Абдулкерим Беккяр
Превод от арабски език |
