Онлайн потребители:  80
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Сълзи след радост

Читатели: 1387
Бях невинно малко момиче, исках много от живота -

мечтаех много и търсих път надалече,

имах всичко: радост, щастие, любов.

Безгрижно живеех аз, усмихната бях всеки час.

А времето летеше, не спираше...

Пораснах, промених се, Исляма изучих

и от живота разбрах какво да искам.

ИСКАХ правда, исках съпруг справедлив,

исках живот, който да ме заведе в Дженнета.

На АЛЛАХ в нощите се молех,

пред Него на седжде стоях,

и от Него единствено исках,

и милостта Му аз намерих.

Запознах се аз с момче, с красива душа,

само за Исляма той говореше,

само на АЛЛАХ  се молеше!

Казах си: „Създателят прие дуите ми!”

И ето - станах аз жена, забравих безгрижността,

почувствах аз на АЛЛАХ милостта.

Щастливи сме, че сме заедно -

вечер Корана заедно четем,

сутрин за сабах рано ставаме

и само на АЛЛАХ се покланяме.

И само едно нещо искахме сега -

искахме да имаме дете...

Мечтаехме да видим малкото му красиво личице.

Мина месец, мина два -

не ни се отваря тази врата!

Но надеждата за помощ от АЛЛАХ не умира!

Правехме дуа, казвайки:

„Ще имаме, когато АЛЛАХ реши.”

И ето, дойде сутринта,

която зарадва нашите сърца!

Ще имаме бебе, разбра се,

разплаках се аз - чаках го откога?!

На АЛЛАХ благодарихме,

дуа направихме да бъде благочестиво...

О, АЛЛАХ, голяма радост ни даде сега!

С всички споделихме радостта,

много щастливи сме сега.

Сбъдна се нашата мечта.

Но беше за кратко радостта ни -

един петъчен ден, детето ми го нямаше в мен.

АЛЛАХ ми го даде, Той си го взе!

Не можех да повярвам аз,

плаках много в този час,

исках времето да спре,

исках си МОЕТО дете!

Тогава почувствах аз майчината болка -

„Трудно ще се справя с загубата аз...” -

казах го с болка тогаз.

Съпругът ми до мен стоеше

и на АЛЛАХ благодареше,

"Изпитание беше това за нас" -

каза го през сълзи той тогаз.

Не мога времето да върна,

НЕ МОГА моето бебенце да прегърна.

И пак към теб, о, Създателю, ще се обърна.

МОЛЯ ТЕ, ПОМОГНИ НИ, в Дженнета събери ни!

С Твоето изпитание нека да се справим,

пред теб чисти да застанем,

с красотата на Корана, никога да не губим имана!!!

И напред сега ще продължа,

въпреки че болка ще има в моята душа,

но Ти си този, който даваш,

затова сега ти БЛАГОДАРЯ.

О, ти - ВЛАДЕТЕЛЮ на нашите сърца!!!

 

                                           Автор: Хатииджа


Коментари

До момента няма публикации.

Брой публикации: 0
Страница:

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.