Бях невинно малко момиче, исках много от живота -
мечтаех много и търсих път надалече,
имах всичко: радост, щастие, любов.
Безгрижно живеех аз, усмихната бях всеки час.
А времето летеше, не спираше...
Пораснах, промених се, Исляма изучих
и от живота разбрах какво да искам.
ИСКАХ правда, исках съпруг справедлив,
исках живот, който да ме заведе в Дженнета.
На АЛЛАХ в нощите се молех,
пред Него на седжде стоях,
и от Него единствено исках,
и милостта Му аз намерих.
Запознах се аз с момче, с красива душа,
само за Исляма той говореше,
само на АЛЛАХ се молеше!
Казах си: „Създателят прие дуите ми!”
И ето - станах аз жена, забравих безгрижността,
почувствах аз на АЛЛАХ милостта.
Щастливи сме, че сме заедно -
вечер Корана заедно четем,
сутрин за сабах рано ставаме
и само на АЛЛАХ се покланяме.
И само едно нещо искахме сега -
искахме да имаме дете...
Мечтаехме да видим малкото му красиво личице.
Мина месец, мина два -
не ни се отваря тази врата!
Но надеждата за помощ от АЛЛАХ не умира!
Правехме дуа, казвайки:
„Ще имаме, когато АЛЛАХ реши.”
И ето, дойде сутринта,
която зарадва нашите сърца!
Ще имаме бебе, разбра се,
разплаках се аз - чаках го откога?!
На АЛЛАХ благодарихме,
дуа направихме да бъде благочестиво...
О, АЛЛАХ, голяма радост ни даде сега!
С всички споделихме радостта,
много щастливи сме сега.
Сбъдна се нашата мечта.
Но беше за кратко радостта ни -
един петъчен ден, детето ми го нямаше в мен.
АЛЛАХ ми го даде, Той си го взе!
Не можех да повярвам аз,
плаках много в този час,
исках времето да спре,
исках си МОЕТО дете!
Тогава почувствах аз майчината болка -
„Трудно ще се справя с загубата аз...” -
казах го с болка тогаз.
Съпругът ми до мен стоеше
и на АЛЛАХ благодареше,
"Изпитание беше това за нас" -
каза го през сълзи той тогаз.
Не мога времето да върна,
НЕ МОГА моето бебенце да прегърна.
И пак към теб, о, Създателю, ще се обърна.
МОЛЯ ТЕ, ПОМОГНИ НИ, в Дженнета събери ни!
С Твоето изпитание нека да се справим,
пред теб чисти да застанем,
с красотата на Корана, никога да не губим имана!!!
И напред сега ще продължа,
въпреки че болка ще има в моята душа,
но Ти си този, който даваш,
затова сега ти БЛАГОДАРЯ.
О, ти - ВЛАДЕТЕЛЮ на нашите сърца!!!
Автор: Хатииджа |