Онлайн потребители:  92
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Съкровищницата на Хадж

Читатели: 1164
 
 
  
             Настъпва месец Зулхидже, месеца за Хадж. Казва Всевишния Аллах :

"И дълг на хората към Аллах е поклонаението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде.." 

/Родът на Имран : 97/ 

Думата хадж носи значение цел, посещение. Но дали той е само посещение или е нещо повече? Хадж бива определен от учените като посещение на Дома в определено време, с определено намерение, в определено облекло – ихрам. Това е посещение на Светите места в Мекка и оклоностите й от 9-ия и 10-ия ден на месец Зулхидже, с намерение за поклонение  при Дома, спазвайки ритуално облекло, ихрам, което е свързано със специални повели само за хаджа.

  Хадж е една от петте основи на Исляма. Всяка година, в тези свещени за мюсюлманите дни, стотици хиляди поклонници от цял свят се стичат при Дома на Аллах, за да изпълнят повелята Му в търсене на опрощение и пречистване.

 

         Хадж е олицетворение на единството на Ислямската общност

                                                                    

  Поклонението Хадж полага основите на единството на мюсюлманите като една общност, осъществявайки го на практика в Мекка. Това е ритуал, който по своята всеобхватност и мащаби няма аналог в никоя друга религия или народ. Този феномен се отнася както за място, така и за време. Домът Ал-Кябе

се свързва с времето отпреди сътворението на Адем /мир нему/, Аллах го постави  като символ на единобожието. По-късно Ибрахим /мир нему/ го построи наново върху древните му основи, така както му повели Аллах, за да подготвят - той и неговата общност, за идването на последният пратеник Мухаммед /мир и благослов нему/.

  Когато всички поклонници се слеят в едно цяло, носейки в гърдите си една цел, един трепет -  да служат на своя Създател, да търсят Неговата опора и подкрепа, да се пречистят и разкаят за греховете си. Само в такива чисти сърца може да се появи солидарност и съчувствие към твоя брат или сестра, който живее на другия край на света. Свеждат заедно чела до земя в суджуд пред един Господар, подновявайки своя обет към Него.

 

        Хадж – заряд за душата и спокойствие за сърцето

 

  Отправянето за поклонението Хадж само по себе си е едно временно пренасяне от еднообразното и напрегнато от проблеми и ангажименти ежедневие, към душевен свят, различен от всичко, което човек е срещал в живота си. Хармония и спокойствие, което изпълва душата, кара съзнанието да забрави света, в който е живял, най-крепката естесвена връзка  в тези моменти е безсилна - майката забравя за детето си, за близки, за роднини. В тази атмосфера човек се отдава изцяло на своя  Господ, търси неговото опрощение, напътствие, спасение.

   Обикаляйки около Кябе обратно на часовниковата стрелка, както всичко във Вселената (всички небесни тела се въртят обратно на часовниковата стрелка), той става част от тази величествена постройка, в която всичко се движи, расте и умира по Неговата повеля, Създателят на тази система, който бива прославян от всяко нещо в нея  - " Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко в  тях. И няма нещо, което да не Го прославя с Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ."

 /"Нощното пътуване" : 44/

 

Усещането да "се движиш", да служиш заедно с всички създания във Всвелената, кара човек да излезне от неговият малък свят, да погледне по-космополитно, да види знаменията на велик Създател и да засвидетелства своето присъствие, като стане част от нея.  Обикаляйки около Кябе обратно на часовниковата стрелка, той се враща назад във времето, връща живота си като на филмова лента, оценява колко е бил нехаен, престъпвал, грешил... Затова решава оттук насетне да продължи по различен начин, да се оттърси от заблудата и мимолетните, изгарящи прелести на живота. Да изживее достойно и пълзотворно живота който му остава. И осъзнавайки словата на Пратеника: "Онзи, който извърши поклонението хадж за Аллах, без да злослови и без да разпътства, той става като в деня, когато майка му го е родила." /предаден от Бухари/

   Тези слова го зареждат с нови сили и воля за много по-достоен живот и пребиваване на Земята. А осъзнавайки наградата на този обряд, това му дава душевно спокойствие, придружено с надежда за спечелването на тази награда, която е спомената в друг хадис: "За искреното поклонение хадж, няма друга награда освен Рая." /Бухари и Муслим/

И накрая всичко това го подтиква към безкрайна благодарност към Аллах, който го е благословил и дарил с тази чест и възможност да бъде от изпълняващите този дълг и спечелването на Рая.

 

        Ал-Кябе – майка, заобиколена от децата си

 

  В зависимост от местонахождението и месторазположението, което заема Ал – Кябе, то сякаш е майка, заобиколена от децата си, седнала на най-подходящото място в дома, за да може да откликне на децата си в техните радости и болки. Обгръщаща ги с любов, радваща се с тях, тъгува за техните беди, държи ги здраво за ръцете им, за да се почувстват по-сигурни.

А те отправят своя поглед и молба да открият в Кябе свойте въжделения, да свържат своите сърца със Създателя, поставил началото на живота, Творецът на този дом, Изначалният, който е сътворил световете.

        

       Епизоди от Съдния ден

 

  Вярващият тръгва на Хадж, разделя се с децата, съпругата и близките си, напуска имота си, също както мъртвеца се разделя  с тях. Така може по-добре да усети  наближаващият за всеки един час, в който ще напусне Земята. Ще бъде заровен в пръстта там, от където изначало сътворен е човекът. Ще се раздели с най-близките си и обичани хора, ще изостави имота и богатството си и ще си тръгне сам със своите дела, които е извършил през земния си път.

  Обличането на ритуалните дрехи ихрам, които са бели, напомнят за часа, в който човек ще напусне този живот и ще бъде положен в гроба, облечен в своята последна одежда, кефин (която според обичаят също е в бял цвят). Тя ще бъде неговата носия в това пътуване. 

  Когато се слее с тълпата хаджии, всичките в бяло, устремени в една посока, с една цел, човек вижда епизод от Съдния ден – когато всички хора ще бъдат възкресени и ще се отправят към свещените земи, за да застанат пред Аллах, да чуят своята равносмека и да намерят своя дом на вечността. Стотици хиляди  мъже и жени от Изток и Запад, черни и бели се сливат в тълпа едноцветна и потича от Мекка между хълмовете към Мина, Арафат и Музделифе, като всеки е потънал в своите мисли, възхвала и молитва към Аллах. Отправят към Него в обич и страх своето покаяние и надежда за спасение.

   За това който е следвал стриктно и с намерение и душевна чистота ритуалите на Хаджа, за него са думите на Пратеника /Аллах да го благослови и приветства/: "Онзи, който извърши поклонението Хадж за Аллах, без да злослови и без да разпътства, той става както в деня, когато майка му го е родила."

Той може да се разкая истински, да се завърне при своите корени, своето естество на неопетнено творение, чисто като пролетна капка роса. И да заживее в съвършена хармония с Вселената и нейните закони, така както ги е заложил Великият Създател. 
 
Изпратено от Хамдие Шабан        

 


Коментари

До момента няма публикации.

Брой публикации: 0
Страница:

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.