Онлайн потребители:  54
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Да помислим преди да повярваме

Читатели: 1145

 Когато, пътувайки сам, намериш пред себе си два пътя... Единият от които е труден, изкачващ се към планината, а другият е лесен, спускащ се към равнината... Първият е осеян с препятствия, разпръснати камъни, бодли и храсти, неравности, трудно проходим e, но в началото има табела, на която пише: "Този път е с препятствия, трудно проходим, но е верният път, по който може да достигнете до големия град и желаната цел." А вторият е oтъпкан, под сянката на цветни и плодни дървета, а от двете му страни - паркове и заведения, и всякакви наслади за сърцето, радващи ухото и окото, ала в началото му има табела, на която пише: "Този път е опасен и пагубен, в края на него без съмнение ви очаква смъртта."

Тогава кой път ще избереш? Няма съмнение, че душата винаги предпочита лесното пред трудното, насладата пред болката, обича свободата и ненавижда ограниченията. Това е нейното естество, такава бе създадена от Аллах и ако човек се остави на нейните желания и й се подчини, то би избрал втория път. Затова тук взима участие и разумът, който запазва равновесие между кратката наслада, след която следва вечна болка и временната болка, след която следва вечна наслада и така човек избира и следва първия – трудния път. Това е пример за пътя към Рая и пътя към Ада. Пътят към Ада е осеян с наслада и удоволствие, което душата предпочита и желае, път на измамната красота и нейните раздори, път, откликващ на страстите, път за сдобиване с богатство по всякакъв начин и увличане по него, пътят на свободата и анархията. А пътят към Рая е осеян с трудности и препятствия, имащ граници и предели, той противоречи на душата и страни от нейните страсти, ала тези трудности са временни, защото вечната наслада е в Рая. А плодовете на фалшивите страсти водят до непрестанна болка в огъня. Тази ситуация е еднаква с онази, в която ученик, който в нощта преди изпита си се затваря в стаята си, измъчвайки се с учебници и тетрадки, докато семейството му спокойно е насядало пред телевизора и се забавлява. Но след това мъчение той намира сладостта на успеха, след като се е справил с изпита. Както и болен човек - по време на болестта си той търпи горчивите болки, неприятните лечения, неможейки дори да усети сладостта на храната, но след като оздравее, се радва на здравето си. Аллах постави тези два пътя пред нас и ни дари със способността да ги разграничаваме, да разпознаваме доброто от лошото, като в това са равни и знаещият и неукият, малкият и големият. За всеки един от нас е спокойна съвестта, когато върши добро и е неспокойна, когато върши лошо. Нещо повече - тази способност притежават дори животните – например котката. Когато й хвърлим парче месо, тя го изяжда пред нас бавно и спокойно, а когато го плячкоса, бяга с него надалеч и го изяжда бързо като не ни изпуска от поглед да нея нараним. Не значи ли това, че тя разбира, че в първия случай е в правото си, а във втория е престъпила? Не е ли това разграничаване между истината и лъжата, позволеното и забраненото? Както и кучето, когато е извършило нещо добро идва и се умилква на своя стопанин, като че ли иска награда от него. А когато е направило беля, стои далеч, размахвайки опашка, очаквайки прошка или наказание. Това е тълкуването на словата на Аллах:

"...и му посочихме двата пътя,..."

Аллах изпрати пророци, които да зоват и насочват хората към правия път, водещ към Рая. Както създаде и такива, които да зоват хората към Ада, това са сатаните. И направи учените да бъдат наследници на пророците. Фатима, дъщерята на Мухаммед (С.А.С), не наследи от баща си нито богатство, нито земя, а наследи призива му и който отдаде правото на този призив, той е достоен да бъде наследник. Този призив е труден, защото човешката душа следва свободията, а религията поставя граници, следва страстите, а религията я възспира, затова който я зове към разврат и прегрешения, нейното естество откликва. Зовящите към злото не полагат усилия и не се изморяват. Умората и жертването на усилия са за онези, които зоват към доброто, праведното. Зовящия към лошото притежава всичко, на което е склонна да се подчини душата - към разголване на тялото, следване на страстите, всичко, което е забранено, душата го желае, Всичко, което ще й даде мимолетна наслада. И обратно - зовящият към доброто възбранява всичко това. Например, когато видиш разголено момиче се захласваш по неговите красоти. Тогава зовящият към целомъдрието ти казва: "Отклони погледа си, не я заглеждай." Виждаш как търговците печелят лесно чрез лихва, без труд и без умора, но зовящият към честност и справедливост ти казва: "Забрави за това, отдалечи се от него и никога не протягай ръката си към лихвата." Виждаш как друг взема подкуп за част от минутата толкова, колкото ти ще изработиш за шест месеца и веднага започваш да плануваш колко проблеми и нужди би ти решило това, а зовящият към праведност и богобоязън ти казва: "Не взимай! Никога не се възползвай от това!" , "Оставете тези временни, земни страсти и наслади, за да имате вечните невиждани блага. Борете се с душите си и страстите на сърцата си, въпреки че това е тежко и трудно. И не ме упреквайте, че описвам религията си, че е тежка, защото Аллах я нарече така в Корана: "Ще ти пратим Ние тежко слово."

Защото всяко възвишено и достойно дело е тежко за душата: да оставиш телевизора и да почнеш да четеш е тежко, да оставиш топлото легло и да станеш за сутрешна молитва е тежко, ще намериш много повече хора, които се подчиняват на душите си и по-малко, които им се противят. Нехайните и безразличните са повече от онези, които споменават Аллах и следват пътя на благоразумието. Точно поради тази причина хората следват болшинството, без да имат мнение и доказателства и биват заблудени... " И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах." В нас самите са създадени помощници, зовящи към доброто и лошото. Казват: "Какво е разумът и какво е душата?" Аз не съм способен да ги разгранича, да поставя граници между тях, защото все още са неясни и учените не могат да хвърлят светлина върху тези неща. Всички казваме: "рекох си"; "казах на себе си"; "разумът ме посъветва". А кой си ти и коя е душата ти? Не съм способен тук да разкрия неведомото, но ще спомена един пример: Спейки през дългите зимни нощи в топлите завивки, наслаждавайки се на съня, чуваш звъненето на телефона или часовника, който те зове за молитва и усещаш глас от вътре, които ти казва: "Стани за молитва."

Но когато тръгнеш да ставаш, чуваш друг глас, който ти казва: "Поспи си малко." Тогава първият глас се връща и ти казва: "Молитвата е по-добра от съня." А вторият отвръща: "Сънят е сладък, има време, само още няколко минути." Така двата гласа продължават: "Стани! Поспи! Стани! Поспи!"- това са разумът и душата, съзнанието и страстите. Този пример се повтаря хиляди пъти в различни ситуации. Винаги човек, когато изпадне в такова положение, душата го зове към покварата и ако този човек притежава верско сърце, което да насочва разума, да го възспира от порицаваното, той ще избере верният път. Така от вярата на човек зависи кой ще спечели битката - разумът или душата. Но това не значи, че разумът винаги побеждава и че мюсюлманинът никога не може да изпадне в грях. Ислямът е религия, съответстваща на естеството на творенията. Аллах създаде творения за безпрекословно служене и подчинение и това са ангелите, но нас не ни създаде като тях. И създаде творения- грешници и неверници, това са сатаните, но нас не ни създаде като тях. И създаде творения, на които не даде разум, а ги дари с инстинкти и не ще бъдат питани, и това са животните, но Аллах не ни създаде зверове като тях.
Какво сме ние тогава? Какво е човекът? Човекът е творението, което се отличава от ангелите, сатаните, животните и зверовете. Когато се отдаде на служене в уединение, пречиства сърцето си към Аллах и вкусва сладостта на вярата; когато е на върха на успеха, в този момент той притежава качествата на ангелите, които не противоречат на Аллах в онова, което им е повелил и се подчиняват на заповедите Му. А когато се противи на своя създател и отрича своя Господ или съдружава с Него в служенето си, то тогава в него преобладават качествата на непокорните сатани. И когато се разбунтува в него гневът, надделеят страстите, когато се покачи адреналинът, сякаш се готви за нападение в отношението с останалите, облекчавайки и задоволявайки плътските си нужди на обществени места, това са все качества или по – скоро инстинкти, заложени у животните, които не съзнават какво вършат. Точно с това Аллах ни отличи от тях - с разума, който е безценното богатство, което прави човека - човек. Такова е човешкото същество - способно да откликне на добро и на лошо. Затова Аллах го дари с разум, чрез който да различава доброто от лошото и го дари с воля, чрез която да осъществи едно от двете. Най-добрата дейност, която извършва разумът, е разграничаването, най-добрите резултати, които могат да се постигнат чрез волята, това е осъществяването на конкретната цел. Вярно, че душата обича свободата (т.е. свободията), че религията я ограничава, но всъщност границите са необходими, защото представете си ако я оставим... Тя би следвала своите страсти, би опитала всякакви пороци, разврати, тогава в това общество щеше да е пълна анархия. Безграничната свобода е за лудите – те вършат всичко, което им хрумне, могат да ходят по улиците голи, да извършат какво ли не, което нормалният човек не би направил, защото неговият разум го възспира. Той поставя граници. Какво е разумът? На арабски разум е думата "акл", която е производна от "икал", което значи "въже, повод", с който се води кон, камила, нещо което води, ръководи, така и разумът ръководи твоите действия и постъпки. Цивилизацията също е ограничение, тя не те оставя да вършиш, каквото си пожелаеш, а те задължава да спазваш правата на хората и традициите на обществото. И справедливостта е ограничение, защото поставя край на твоята свобода там, където започва свободата на своя съсед.

Грехът е сладък, той съответства на човешката душа. Ти намираш наслада, когато слушаш одумване и участваш в него, то те кара да се чувстваш по-добър от онзи, когото одумваш. Кражбата е сладка, защото придобиваш печалба без труд и умора. Прелюбодеянието е сладко, угажда на страстите на душата. Преписването по време на изпит е сладко, защото взимаш изпита, без да си положил труд. Бягството от отговорност е сладко, защото те прави спокоен и мързелив. Но когато човек се размисля и използва разума си, разбира, че тази моментна свобода не си заслужава, щом след това те чака вечен затвор в огъня. Кой би се съгласил да направим с него следното споразумение, чието времетраене ще бъде една година.
През тази година ще му даваме каквото и колкото поиска, богатство, дворец, каквото пожелае и където пожелае, ще го оженим за която пожелае, дори две, три, четири, дори всяка вечер да ги развежда по една и на сутринта ще се жени за друга,

няма да го лишим от нищо, което поиска, но след като изтече тази година, ще го виснем на бесилото, докато срещне смъртта. Няма ли да каже: "Проклета да е тази наслада за една година, след която ме чака смъртта!" И то смърт, чиято болка ще продължи само минути, докато душата го напусне, а наказанието в отвъдното ще е вечно! Няма човек, който през живота си да не е извършил прегрешение и вършейки го, да не е почувствал наслада. Най-малко веднъж е предпочел да се наслади на съня си под завивките, пред това да стане и отслужи сутрешна молитва. Какво остава за него сега от онази наслада, която е изпитал преди 10 г. например? И никой от нас не е извършил заповед, без да мрази това и да понесе болка, като изпитване на глад и жажда през Рамадан, а какво е останало сега за нас след като Рамадан вече си е отишъл преди 10 г.? Нищо! Насладите от прегрешенията са отминали, остават само последствията, които ще понесем в Отвъдното. Всеки вярващ желае да се покае и да се завърне към Аллах, обаче отлага казвайки си: "Ако направя поклонение Хадж ще се покая и ще започна отначало. След като извърших Хадж, аз осъзнах, че не съм се покаял. И си казвах: "Когато стана на 40г. ще се покая, навърших ги и не се покаях, навърших 60г. и не се покаях, побелях, но не се покаях, което не означава, че аз постоянно върша грехове и забранени неща... Не!" Човек желае промяна и подобрение, но отлага, смята, че има време, че животът е дълъг, но ето изведнъж смъртта почуква на вратата му без покана , без предизвестие. Всички забравяме за смъртта, всеки ден ни се случва да чуем, че някой е починал - съсед, роднина, близък, приятел... Заставаме да отслужим молитва на покойника, но мислим за земни неща, всеки един от нас си мисли, че смъртта е предписана за всички хора, но не и за него самия, въпреки знанието му, че земята ще го изостави и той ще изостави нея. Колкото и да живее човек, той е смъртен - да живее 60, 70, 100 години, нима няма да се свършат? Нима не познаваме хора, които са живели сто години, и после са умрели? Нух, чийто престой и призив сред народа му продължи 950г., къде е той сега? Остана ли земята за него? Или се спаси от смъртта? Защо тогава не мислим за смъртта, не се подготвяме за нея, след като е нещо неизбежно? Ако някой знае, че му предстои пътуване, но не знае точния ден и час, нима няма да се подготви за това пътуване, за да е готов, когато му кажат? Ще подготви паспорта си, багажа, ще си вземе довиждане с близките и ще чака повикване, за да се отправи към летището. А който протаква, отлага чак до момента, когато му се обадят да тръгва, тогава казва: "Дойде ми малко времето да си събера багажа, да се сбогувам с близките си, да изкарам паспорт..." Ала не ще му се даде отсрочка. А ще го оставят и ще отпътуват. Но ангела на смъртта, когато дойде, няма да си иде и да го остави, а ще го вземе със себе си противно на волята му, не ще го чака нито час, нито минута, дори миг, защото той няма тази власт. И никой от нас не знае кога ще дойде ангелът, за да ни вземе душата. Какво е смъртта? Каква е нейната същност? Човешкият живот е на етапи, първият етап е когато зародиш е в утробата на майка си, в следващия етап той е земен жител, и етап, в който той е пръст - между земния и отвъдния живот, от деня на неговата смърт до съживяването му. После следва вечният живот, а отношението на всеки период към следващия е като отношението на следващият към него. Зародишът смята, че неговият свят е утробата и ако той можеше да мисли и бъде попитан, би отговорил, излизането му от нея е като истинска смърт, защото до тогава това място е било неговият свят, а ако бяха в утробата близнаци и единият се роди преди другия, изоставяйки го, ще си помисли, че той умира и бива погубен, там, някъде надълбоко. И ако можеше да види плацентата, в която е живял, ще си помисли, че е неговият неразделен брат, който го е обгръщал, и би плакал за нея, като майка, която плаче за детето си, виждайки как тялото му се поставя в гроба, в пръстта, а не е позволявала да падне прашинка върху него. Така това тяло, което притежаваме, е като плацента, риза, която, щом се измърси, сваляме и захвърляме, дреха, от която вече нямаме нужда. Това е смъртта, изход към по-просторен и продължителен живот. Този земен живот не е нищо друго, освен път. Животът ни е като живот на преселник към Америка. Той избира най-хубавата каюта в парахода, която държи да е просторна, спокойна, но дали ще даде всичките си средства и усилия за подновяването на обзавеждането, докато не остане нито лев в портфейла си и когато пристигне в Америка, ще бъде нещастник, без пукнат грош. Или ще си каже: "Ще си остана в тази стая за една седмица, ще се задоволя с това, което има, а средствата, които имам, ще запазя за там, за дома, в който ще живея в Америка, защото там ще пребивавам." Знаете ли какъв е примерът за земния и отвъдния живот? През 60-те Америка искаше да направи ядрен опит на един малък остров в Тихия океан. Този остров бе населяван от няколкостотин жители, рибари. Предложили им да ги евакуират от този остров като в замяна на това им дадат обзаведени домове, в който град или държава пожелаят. Само да изкажат своята готовност и им дадат определен срок, след който ще изпратят самолети, които ще ги превозят до избраното от тях място... Едни от жителите на острова започнаха да се подготвят за изселване и изпратиха своите данни преди изтичането на срока. Други протакваха и отлагаха до изтичане на срока, а трети си казваха: "Това е лъжа, няма място, наречено Америка, не съществува друг свят, освен този остров, който никога няма да изоставим. И забравиха, че този остров ще бъде унищожен и заличен. Това е примерът за земния живот. Хората, които се подготвиха навреме за евакуация, са като вярващият човек, който мисли за отвъдния живот и се подготвя за него в търсене на опрощение, постоянно подчинение и надежда за срещата с неговия Господ. Другата група хора, които нехаеха, са като вярващ, който се отнася небрежно и престъпва. А третата група са неверниците материалисти, които казват: "Това е животът, няма друг живот след него, смъртта е един дълъг сън и вечно спокойствие. Това не означава, че Ислямът иска от мюсюлманите да се въздържат като отшелници в земния живот. Нито да живеят по месджидите и да не излизат от тях или да се укриват в пещерите, прекарвайки живота си там. Напротив, Ислямът иска от мюсюлманите да бъдат най-цивилизованите и успяващи хора, най-напредналите в научен план. Да знае всеки мюсюлманин, че неговото тяло му е поверено и той има задължение към него, поддържайки го здраво и силно. Да знае, че има задължения към душата си, развличайки я и давайки й покой в рамките на позволеното. Също, че има задължения към семейството си, отдавайки им правата и добро съжителство с тях. Отдавайки правото на съпругата си, на детето си, на родителите си. Отдавайки правото на обществото, в което живее, допринасяйки за неговото облагодетелстване. Придобива богатство, но по честен и разрешен начин, възползва се и се наслаждава с позволеното, пребивава на земята по възможно най-добрия начин. С едно условие - да остане на пътя на единобожието, непозволяващ да го доближи нито скрито, нито явно съдружаването. С чиста вяра изоставил забраненото, извършващ повелите, упованието му да бъде само в неговия Господ, разчитащ само на Него и единствената цел и желание да бъде спечелването задоволството на Аллах Всевишния!

 

"Това, в което сърцето намира спокойствие, е споменаването на Аллах."
 
Автор: Али Тантауи

Превод от арабски език


Коментари

Брой публикации: 2
Страница: 1   

Име: Иман
Дата на добавяне: 19/11/2009
Коментар: Наистина прекрасна статия! Аллах да те награди с най-доброто! Бих искала само да добавя един айет от Корана: "Ние създадохме човека в трудности." с. Белед:4 Но наградата е огромна за успелите. и думите на Пратеника с.а.с. : "Тези, които са изживели спокойно и конфортно земния си живот, когато когато видят какви награди ще бъдат дадени на Съдния ден на тези, които са били изпитвани(с повече трудности и беди)- ще желаят телата им да са били нарязвани с ножици на този свят, за да имат и те тогава такива награди." (Тирмизи)

Име: Шукри
Дата на добавяне: 15/9/2009
Коментар: Аллах да е доволен от вас за статията.

Брой публикации: 2
Страница: 1   

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.