Онлайн потребители:  65
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Ум Селеме

Читатели: 1007

Ум Селеме, коя е Ум Селеме?
Баща й - мъж от племето Bени Мехзум, бил един от най-уважаваните, влиятелни и щедри хора сред арабите. Заради тези си качества получил прозвището "провизията на пътника" – когато керванът минавал през дома му или пътувал заедно с него, хората знаели, че той ще ги нагости и затова не взимали провизии за изпът.

 Съпругът й - Абдуллах ибн Абдулесед е един от първите приели Исляма, (преди него встъпили в Исляма само Ебу Бекр и малка групичка от хора, които може да се преброят на пръстите на ръцете).

Името й е Хинд, но й бива дадено прозвището Ум Селеме, с което остава известна. Тя приема Исляма заедно със съпруга си, затова тя също се смята от първите в Исляма. Още не се бе разпространила вестта, че Ум Селеме и съпругът й са приели Исляма, когато Курейш възнегодували и се разбунтували, започнали да ги ругаят, хулят, нанасяйки им такава силна болка, че чак непоклатимите скали се разтърсили. Станали за назидание на останалите. Но те не се огънали, не ги обзела слабост, не се отказали. Когато нападките се увеличили и станали непоносими, Пратеникът на Аллах (С.А.С.) позволил на тях и на останалите му сподвижници да се преселят в Етиопия. Заминали те странстващи по чуждите земи. Ум Селеме оставила зад себе си, там, в Мекка, своя възвишен величествен дом и знатния си род, търсеща единствено награда от Аллах, защото всичко това, което бе изоставила, бе при Аллах, неприкосновено за рабите - спечелили Неговото задоволство. И въпреки закрилата и подкрепата, която намерили Ум Селеме и нейният съпруг от страна на Неджаши (Аллах да озари лицето му в Дженнета) тъгата по Мекка, родината на откровението и нуждата от Пратеника на Аллах, източника на напъствието, разбивала сърцата им на парчета. До преселниците достигнали новини, че напрежението в Мекка е намаляло и че мюсюлманите са се увеличили, а след встъпването в Исляма на Хамза (синът на Абдулмутталиб и Омар ибн ал-Хаттаб) вярващите станали по-силни и мъченията от Курейш били възпрени.

Тогава група от преселниците поискали да се върнат към Мекка водени от силното желание и тъгата по Мекка, Ум Селеме и съпругът й били сред тях. Но много скоро завръщащите се сподвижници открили, че достигналата ги вест е преувеличена и, че скокът, който направили мюсюлманите след приемането на Исляма от Хамза и Омар, предизвикало още по-ожесточена атака от Курайш. Съдружаващите станали още по-изобретателни в измъчването на вярващите, накарали ги да вкусят от тяхното зло, такова каквото не били виждали преди. Тогава Мухаммед (С.А.С.) отново позволил на вярващите да се преселят към Медина. Ум Селеме и съпругът й решилит отново да тръгнат с първите преселници, бягайки, за да спасят религията си и да се избавят от мъченията на Курейш. Това преселение обаче отново не било никак лесно за тях двамата, както и за всички вярващи било трудно и горчиво страдание. В сравнение  с това другите не значели нищо. Ум Селеме разказва: "Когато Абу Селеме реши да заминем за Медина, подготви за мен една камила, качи ме на нея и сложи детето ни Селеме в скута ми и поведе камилата, като никъде не изчакваше и не спираше за нищо. Малко преди да излезнем от Мекка ни видяха мъже от моя род, Бени Мехзум, спряха ни и казаха на Абу Селеме: "Тя е наша дъщеря, защо да оставим да я отведеш, скитайки по земята?!" После нападнаха съпруга ми, а мен и сина ми отвлякоха с тях. Когато родът на съпруга ми - Бени Абдулесед, видя това, много се разгневи и хората от него рекоха: Не, кълнем се в Аллах, не ще оставим момчето при вас, след като сте ги отнели от нашия близък, затова ние имаме право над него, повече от вас. Започнаха да спорят помежду си за детето, докато го изтръгнаха от ръцете ми и го взеха. За миг се почувствах толкова разпокъсана и самотна; съпругът ми се отправи сам с вярата си към Медина... Детето ни бе отнето пред безпомощните ни погледи, а аз останах под попечителството на моя род Бени Мехзум. Така раздялата помежду ни стана в рамките на час. И от този ден нататък всеки ден по обяд слизах към долината и сядах на мястото, където се случи моята трагедия, спомняйки си моментите, в които ни разделиха  - оставах да плача, чак докато ме покрие нощта със своето покривало. В това положение останах близо година, докато един ден мина един мъж от рода на чичо ми, съжали ме, като видя състоянието ми и рече на моя род: "Защо не пуснете тази нещастна жена, разделихте я от семейството й... И не си тръгна, докато не смекчи и не разчувства сърцата им. Тогава рекоха: "Иди при съпруга си, ако искаш." Но как да отида при съпруга си и да оставя детето си в Мекка при Бени Абдулесед?! Та то е къс от сърцето ми!  Как може да се утеши страданието ми и сълзите ми да спрат, когато аз ще съм в Медина, а детето ми в Мекка?!!! Тогава други хора се смилиха над мен, моята тъга и печал разчувстваха техните сърца и уговориха Бени Абдулесед да върнат детето ми. Те се съгласиха. Не исках повече да протаквам престоя си в Мекка, търсейки с кого да пътувам. Боях се да не се случи нещо което да ми попречи да отида при съпруга си, затова веднага се подготвих. Впрегнах камилата, взех детето си и се отправихме към Медина. Още не бях стигнала до "Тениим" (местност на три мили от Мекка), когато срещнах Осман ибн Талха, който ми рече:

"За къде си се запътила, о, дъще на "провизията на пътника?!" Рекох: Искам да отида при съпруга си, който е в Медина. Рече: Няма ли кой да те придружи?!Рекох: Не, никой друг, освен Аллах и после малкото ми момче. Рече: Кълна се в Аллах, няма да те изоставя, докато не стигнеш в Медина." После хвана повода на камилата ми и тръгна. И кълна се в Аллах, не съм виждала мъж сред арабите, мъдър и почтен като него. Когато стигнехме място, където да отседне камилата ми, той се отдръпваше встрани, обръщаше гръб, докато аз слезна от камилата и стъпя на земята, тогава приближаваше камилата, сваляше седлото й и я връзваше на сянка, после се отдалечаваше от нас и лягаше под сянката на друго дърво. А когато настъпваше време за потегляне, отиваше при камилата, приготвяше я и ми я довеждаше, после пак се отдрапваше встрани, без да поглежда, докато се кача и настаня, и тогава идваше и потегляхме на път. И така правеше всеки ден, докато стигнахме в Медина. Когато видя селото Куба рече: "Съпругът ти е в това село, влез в него с благословията на Аллах." После се обърна и пое обратно към Мекка." Така разделеното семейство се събра след дълга раздяла. Ум Селеме преливаше от радост, намерила съпруга си, а Абу Селеме бе доволен и щастлив, че е заедно със съпругата си и сина си. Така дните им минаваха бързо, докато дойде битката при Бедр, в която Абу Селеме също взе участие и се върна заедно с вярващите като победоносци. Но след това дойде битката при Ухуд, където вярващите понесоха загуба, а Абу Селеме бе от ранените с тежка рана. Заочнаха да го лекуват, с времето им се струваше, че е по-добре, ала раната само привидно бе добре, а всъщност му нанасяше вреда до такава степен, че го принуди да остане на легло. По време на лечението Абу Селеме рече на Ум Селеме: "О, Ум Селеме, чух Пратеника на Аллах (С.А.С.) да казва: "Ако някой бъде сполетян от беда и после търси убежище при Аллах, казвайки: "О, Аллах, при теб търся упование в това нещастие! О, Аллах, замести го с по - добро от него!", то Аллах със сигурност ще откликне на зова му... Абу Селеме продължи да лежи ранен в леглото доста дни. Една сутрин дойде при него на посещение Пратеникът на Аллах (С.А.С.). Когато реши да си тръгне, още не бе прекрачил прага на вратата, когато Абу Селеме си тръгна от земния живот. Пратеникът се върна и затвори очите му, вдигна ръцете си към небето и рече: "О, Аллах, опрости Абу Селеме, издигни го в степени сред Твоите приближени, бъди замяна за семейството му и всички смъртни. Опрости нас и него, о, Господи на световете, направи светъл и просторен гроба му!" А Ум Селеме си спомни какво й бе предал нейният съпруг от Пратеника (С.А.В.) и тогава промълви:

"О, Аллах! На Теб се уповавам в това нещастие..." Ала душата й не позволяваше да продължи със словата: "О, Аллах! Замести го с по - добро от него...", защото се питаше: „Кое може да бъде по добро, от това Абу Селеме да е до мен?!" Затова не продължи своята молитва, така както я научи нейният съпруг... Всички мюсюлмани тъжаха за нещастието на Ум Селеме, както не бяха тъжали за никого другиго преди, нарекли я "вдовицата на арабите"... Защото тя нямаше никого от своите близки в Медина, освен малкото си момче; бе сама като птица без крила. Всички преселници и помощници съчувстваха на Ум Селеме и смятаха, че те самите имаха задължение към нея. И скоро преди да е излезнала от траора и мъката по своя съпруг, Абу Бекр праведният отиде при нея, за да й предложи годеж, но тя не прие поканата му... След това Омар ибн ел Хаттаб предприе същото, но и него отпрати, както Абу Бекр... След него отиде Пратеникът на Аллах (С.А.С.), но тя му рече: "О, Пратенико на Аллах, имам три качества: Аз съм силно ревнива, за което много се страхувам да не видиш нещо у мен, което да те разгневи и заради което Аллах да ме накаже. Аз съм вече възрастна жена и съм жена с малко дете. Пратеникът на Аллах рече: „Във връзка с това, което спомена за своята ревност, аз ще отправя дуа към Аллах, да я отстрани от теб. За това, че си вече възрастна жена, и мен ме сполетя същото, а за детето ти - то ще бъде и мое дете."
След като се омъжи за Пратеника на Аллах, Аллах отговори на неизказаната й молитва като я дари с по - добър съпруг от Абу Селеме. От този ден нататък, тя не бе вече Хинд от рода на Мехзум и майка само на сина й Селеме, а стана майка на всички вярващи. Аллах да озари лицето й в Рая и да бъде доволен от нея!
 
Превод от арабски език

Коментари

До момента няма публикации.

Брой публикации: 0
Страница:

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.