|
Предната нощ моят малък син си беше добре. Когато се прибрах от работа тази вечер, реших да го закарам до болницата, въпреки изтощението си.
За съжаление, имаше голяма опашка пред кабинета Взех час и седнах в чакалнята. Имаше много лица, млади и стари, но всички бяха умълчани. Някои от хората разглеждаха множеството брошури, които имаше в наличност в чакалнята. Други стояха със затворени oчи, докато трети просто се оглеждаха наоколо. Повечето скучаеха.
От време на време се чуваше гласа на медицинската сестра, който процепваше тишината. Това правеше щастлив човека, чийто ред бе дошъл, и той ставаше бързо. След това отново наставаше тишина.
Вниманието ми бе привлечено от млад мъж.
 Той от доста време четеше нещо; сега установих, че чете Коран, джобен размер, като не повдигаше главата си дори за миг. В началото не мислех много за него. Но, след едночасово чакане, случайните ми погледи се превърнаха в дълбоки размисли за начина на живот на този мъж и за това как той оползотворяваше личното си време. А аз – неусетно пропилях един час от живота си.
По време на отегчаващото чакане чухме призива за молитвата. Отидохме за намаз в месджида на болницата. Опитах се да си намеря място за молитва близо до човека, който четеше Коран по-рано в чакалнята. След молитвата аз го заговорих и се върнахме заедо пред кабинета. Споделих му колко силно впечатлен съм бил от това как се е опитвал да оползотвори времето си. Той каза, че по-голямата част от времето на всички ни бива пропиляно без никаква полза. „Това са дни, които излитат от живота ни, без да осъзнаем и без да съжалим за загубата им.” – каза мъжът. Той сподели, че е започнал постоянно да носи джобен Коран в себе си, след като бил мотивиран от свой приятел за пълно оползотворяване на времето. Мъжът каза още, че времето, което другите тотално пропиляват, той използва, за да чете Коран – дори повече, отколкото го прави вкъщи или в джамията. „Още повече - допълни той – този навик ме предпазва от скука и стрес.” Мъжът каза, че днес вече час и половина чака в болницата, след което се обърна към мен с въпроса: „Кога ще намериш час и половина специално, за да седнеш и да четеш Коран?”
Аз се замислих: колко много време пропиляваме? Колко много моменти от живота ни си отлитат ей-така? И не само – колко много месеци минават, без дори да сме отваряли Свещения Коран. Стигнах до няколко извода: че този мъж е достоен за уважение; че един ден ще ми се търси сметка за изгубеното време, а в същия момент – то не е в ръцете ми. В такъв случай – какво мога да очаквам аз?
Медицинската сестра ме извика и така прекъсна мислите ми. Аз влезнах при доктора. Но сега вече исках да постигна нещо. Напускайки болницата, аз бързо отидох до книжарницата и си купих един Коран в джобен размер. Реших да бъда по-съобразителен относно това как прекарвам времето си. Това беше моята цел, слагайки малката Свещена книга в джоба си. Колко от вас биха направили същото?!
Автор: Неизвестен
Превод: Направен по време на пътуване в градския транспорт |
