Онлайн потребители:  67
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Египет и глобалният ислям: Битката за сърцето на една религия

Читатели: 1605

Кайро - В идеологическата битка между радикали, популисти и умерени, публично да надигнеш глас все още означава да платиш скъпа лична цена.
   
Коя тенденция ще надделее сред 1,4-те милиарда мюсюлмани в света - насилствената конфронтация или мирното съвместно съществуване? Ще се стреми ли ислямът към политическа власт, или ще надделеят по-мистични или пиетистични версии на религията?

Хората, чиято работа е да умуват над тези въпроси, независимо дали са теолози или политически стратези, винаги внимателно държат под око Египет: родината на най-великия университет на сунитския ислям - Ал Азхар, и страната, в която е заченат политическият ислям, в многобройните му и разнообразни форми.
   
Добрата новина от наблюдателите на исляма в Египет е, че привлекателността на най-насилствения вид ислямски радикализъм от известно време отслабва. Това личи и в много съседни страни, а и в повечето мюсюлмански територии, освен в периферни гнезда на кръвопролития като долината Сват в Пакистан.
   
Не е само това, че Осама бин Ладен е изолиран в изгнание. Неговата идеология за глобален джихад също е в упадък. Засегнати от общественото отвращение към нихилистичния терор и виждайки провала на радикалите да консолидират значими успехи, някои видни проповедници на безконечния джихад се покаяха.

Джихадистката идеология е изправена и пред други заплахи, които може да се окажат по-големи от военните поражения или дезертьорството. Духовници от по-широкия поток на класическия (традиционния ислям), където се самопоставят повечето мюсюлмани, все по-смело осъждат нихилистичния екстремизъм.
   
Освен това, на противоположния край на спектъра, са съмняващите се философи мислители - ревизионисти и реформатори, които досега бяха принудени да се спотайват от страх да се бъдат уличени в светотатство. Някои от тях отново надигат глас, макар че за това все още е необходим доста кураж.
   
Ако ултрарадикалите са в отстъпление, а смелите отново надигат глас, това се дължи на няколко съвпадащи фактора. Налице е отслабване на тревогата, която достигна своя връх при администрацията на Буш, че самият ислям е прицел на координирана западна атака. Жестовете на Барак Обама към мюсюлманите и намеренията на Америка да се изтегли от Ирак намалиха натиска над духовниците да позират като твърди защитници на вярата, които оправдават джихадизма. Също така, разпространяването на по-свободни медии в някои места придаде смелост на модернизаторите и изложи по-голяма публика на влиянието на тяхното мислене.

Най-силната критика досега срещу глобалния джихадизъм дойде от човек, който самият е спорна личност на Запад: Юсуф ал Карадауи, 82-годишен египтянин, който живее в Катар - добре позната фигура, макар и само чрез радиопредаванията си, за мюсюлманите по целия свят. Той е хитър, теологически консервативен популист, чиито язвителни нападки срещу евреи и хомосексуалисти го направиха персона нон грата в Америка, а през 2008 г. и във Великобритания.
   
Диапазонът на реакциите, които предизвиква, е огромен. На среща на мюсюлмански учени в Истанбул миналия месец той бе почитан като идол, засенчвайки представители на естаблишмънта от няколко страни. Хората се редяха на опашка да се снимат с него и преливаха от възторг, когато ги забавляваше с песни по време на разходка с кораб. Но за западните наблюдатели на исляма неговото оправдание на атаките срещу Израел го прави омразна личност.

Автор на десетки книги, спонсор на популярен ислямистки уебсайт, звезда на религиозните програми на арабскоезичния сателитен телевизионен канал Ал Джазира, Карадауи се възползва в пълна степен от статута си на учен и от репутацията на яростен проповедник.
   
В солиден нов том, озаглавен "Юриспруденцията на джихада", Карадауи потвърждава вярата си в правото на мюсюлманите на съпротива срещу "агресията" и "чуждата окупация". Но той порицава концепцията на Ал Каида за глобален джихад като "безумно обявяване на война на целия свят, което подкарва вярващите оковани към рая". Повтаряйки призива си за "среден път", далеч както от пораженството, така и от самоунищожителния фанатизъм, Карадауи предлага като най-подходяща арена за съвременния джихад "царството на идеите, медиите и комуникациите".
   
За самия ислям тези позиции не са нови: повечето духовници от традиционния тренд заклеймиха атентатите от 11 септември, макар че възхваляваха "съпротивата" в Ирак, Палестина и други конфликти, които според тях противопоставят мюсюлмани срещу нашественици. Но идвайки от устата на самия Карадауи, те слагат печат на правоверност върху отхвърлянето от много обикновени мюсюлмани на тоталния севтовен джихадизъм. Партизани, вдъхновени от Ал Каида, може да се бият в дивата пустош на Афганистан, Сомалия, Йемен и Алжир, но в бедняшките квартали на големите градове и в университетите, които някога осигуряваха пушечно месо за джихада, модата се насочва в друга посока.
 

За някои мюсюлмани отхвърлянето на глобалния джихад доведе до по-индивидуалистичен, пацифистки фундаментализъм, който набляга на ислямското поведение във всекидневния живот. Но личната набожност е тенденция, която се налага вече от цяло поколение насам и някои са дразнят от нея и търсят нови идеи.

Многозначителен факт в тази светлина е неотдавнашната награда, присъдена от египетското културно министерство на един от най-войнствените светски писатели Сайед ал Кимани. Египетските власти едва ли биха се осмелили да връчат подобна награда преди десетилетие. Под натиска на ислямистите и вълната от обществена набожност привидно светското правителство бе склонно да позира като защитник на правоверността. Забрани на книги, обвинения в богохулство, смъртни заплахи срещу светила на секуларизма, една от които - срещу писателя Фараг Фога, бе изпълнена от ислямски екстремисти през 1992 г. - всичко това послужи да запуши устата на критиците на консервативната линия.
  
Кимани, войнственият син на провинциален духовник, сам беше подложен на смъртни заплахи - до такава степен, че от страх за живота си, публично се разкая за предполагаемите си грехове през 2005 г. и се отказа от писането за няколко години. Няколко от дузината му книги, повечето от които са смели ревизионистки интерпретации на ранната ислямска история, бяха забранени по нареждане на Ал Азхар, въпреки протестите на Кимани, че остава убеден вярващ, макар и от сравнително  неортодоксален сорт.

Предсказуемо, наградата накара ислямистите да кипнат от гняв, неколцина заведоха дела с искане да бъде отлъчен. Кимани твърди, че животът му отново е в опасност след хоровото порицание от страна на няколко различни разновидности на египетския ислям - от официалния клир до радикалите.
   
Някои заплахи в миналото се сбъдваха, като най-печално известният случай бе с Наср Хамед Абу Зейд, учен специалист по Корана, избяга от Египет, след като съдът го обяви за разведе с жена му, на основание, че ревизионистичните му възгледи го правят апостат (вероотстъпник) и следователно неподходящ за брак с мюсюлманка. Въпреки всичко засега правителството остава необичайно твърдо на страната на Кимани, отчасти понеже интелектуалците се притекоха в негова защита, но може би и защото правителството усеща нарастващото обществено недоволство от крясъците на  ислямистите за богохулство. Още по-необичайно е, че Кимани е канен, за да изразява становищата си по телевизията, включително в едно предаване, в което покани който и да е духовник на открит дебат. Никой не прие предизвикателството.
   
В страна, където въздухът е пропит с набожни думи и каноничните текстове препълват библиотечните лавици, популярността на сравнително светски учени като Кимани бележи нова тенденция. Броят на техните почитатели може да е миниатюрен в сравнение с възторга, на който се радва Карадауи. Но може би ще се окаже, че на провъзгласения от него терен за съвременен джихад на комуникациите, проповедникът ще се окаже изправен не пред неверници кръстоносци, а пред братя мюсюлмани, които искат промяна и отказват да бъдат сплашвани. (БТА)



Коментари

До момента няма публикации.

Брой публикации: 0
Страница:

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.