|
Едно дете роди се в нощта
и в този миг започна живот,
изпълнен с чудеса,
живот, наситен с красота.
Растеше малкото дете, растеше тъй безгрижно,
мечтаеше да промени света,
желаеше да възтържествува справедливостта.
И тъй израстна малкото дете - с иман в своята душа,
уверено в голямата мечта,
уверено, че ще промени света.
И не след дълго от някогашното дете,
изчезна таз мечта...
Богатство, власт, пари и слава
завладяха неговата душа.
И тъй годините летяха,
замаян от земните дела,
забрави за онези дни,
когато желаеше да подобри света. 
Лоша болест го налегна, болестта на гордостта,
със симптомите на завистта и с порока на лъжата.
Животът бавно си течеше,
нижеше се ден след ден,
младостта си бе отишла и на нейно място вече беше старостта.
И чак сега, когато побеляла бе неговата коса,
разбра, че вместо той да промени света, светът бе него променил.
И в този миг сълзите се стекоха по неговото лице -
сълзи на болка и огорчение,
сълзи на разкаяние и съжаление...
О, да, чак сега, когато пропилял бе младостта,
осъзна, че няма да се върне и всичко свършва... със смъртта!!! Дълго молеше за прошка, прошка за това, че вместо ахирета, избрал бе земните блага...
Автор: Мерием Абдурахманова
|
