Едно дете роди се в нощта и в този миг започна живот, изпълнен с чудеса, живот, наситен с красота. Растеше малкото дете, растеше тъй безгрижно, мечтаеше да промени света, желаеше да възтържествува справедливостта. И тъй израстна малкото дете - с иман в своята душа, уверено в голямата мечта, уверено, че ще промени света.
 И не след дълго от някогашното дете, изчезна таз мечта... Богатство, власт, пари и слава завладяха неговата душа. И тъй годините летяха, замаян от земните дела, забрави за онези дни, когато желаеше да подобри света.
 Лоша болест го налегна, болестта на гордостта, със симптомите на завистта и с порока на лъжата. Животът бавно си течеше, нижеше се ден след ден, младостта си бе отишла и на нейно място вече беше старостта. И чак сега, когато побеляла бе неговата коса, разбра, че вместо той да промени света,
светът бе него променил.
И в този миг сълзите се стекоха по неговото лице -
сълзи на болка и огорчение,
сълзи на разкаяние и съжаление...
О, да, чак сега, когато пропилял бе младостта,
осъзна, че няма да се върне и всичко свършва... със смъртта!!! Дълго молеше за прошка, прошка за това, че вместо ахирета, избрал бе земните блага...
Автор: Мерием Абдурахманова

|