Господин Хасан имаше трима сина: Фарук, Абдуллах и Касъм. Той ги обичаше много и искаше да види как те порастват като добри мюсюлмани. Самият г-н Хасан беше добър силен последовател на Исляма и правеше всичко възможно, за да изпълнява повелите на Аллах.
Един ден г-н Хасан реши да изпита синовете си, като на всеки от тях даде по един сладкиш и каза: „Идете и изяжте тези сладкиши там, където никой не може да ви види и след това елате отново при мен”. Фарук взе сладкиша и отиде в стаята си. Заключи вратата и изяде сладкиша, мислейки си че там никой не може да го види. Абдуллах реши да отиде в мазето на къщата, като беше сигурен, че там нямаше никой. После той изяде сладкиша си на тъмно в мазето.
Касъм много мисли за място, където той можеше да се скрие и да изяде сладкиша без никой да го види. Той не можа да се сети за такова място. Всеки път, когато си мислеше за такова място, си спомняше, че Аллах ще го види и той не можа да изяде сладкиша.
Фарук и Абдуллах се върнаха и разказаха на баща си къде са изяли сладкишите. Касъм дойде и върна своя сладкиш на баща си и каза: „Татко, не можах да намеря място, което да е тайно от Аллах и затова не изядох сладкиша”.
Господин Хасан беше много доволен от постъпката на сина си Касъм. Той каза на Фарук и Абдуллах да научат този урок от своя брат. Г-н Хасан каза също: „Скъпи синове, помнете винаги, че Аллах знае всичко и вижда всичко. Той е с нас по всяко време. Така че ние не трябва да правим нищо лошо, дори тайно – защото Аллах знае”!
Превод от арабски език |
