Онлайн потребители:  74
Ако желаете да получавате статиите от нашия сайт, въведете своя и-мейл тук:
Имат ли мюсюлманите в България предразсъдъци и стереотипи към християните?
Въведете тук цифрите от горното поле:
Да, но са с положителен отенък.
Имат, но са отрицателни.
Не мисля, че съществуват каквито и да са предразсъдъци към християните.

 

 :::::: Ислямски сайт организира конкурс за написване на есе :::::: История за двата избора :::::: Ислямска мода в борба срещу ислямофобията :::::: Германците: "Ислямът няма нито една добра страна!" :::::: И когато… :::::: Благодарствено писмо от Мухаммед и неговите родители

Може ли да се подобрят отношенията между САЩ и ислямския свят?

Читатели: 795

Минаха три години, откакто сенатор Барак Обама обяви, че Америка вече не е християнска страна, поне не само. Думите прозвучаха по-остро от желаното: той искаше да наблегне на положителния смисъл, като подчертае, че САЩ е също толкова еврейска, мюсюлманска, будистка, хиндуистка и атеистка държава, колкото и християнска. Президентът като че ли обърна формулата през април в Турция, като обяви, че “ние не се възприемаме нито като християнска, нито като еврейска, нито като мюсюлманска”, а като “гражданска страна”, обединена от ценности. В приветстваната му реч в Кайро на 4 юни, в която много пъти цитира Корана, той призова за “ново начало между САЩ и мюсюлманите по света” на основата на “истината, че Америка и ислямът не се изключват взаимно и не трябва да са в надпревара”.

Философията може да не е перфектно издържана, но мотото е ясно - абсолютно противопоставяне на религиозното разделение и на каквито и да било акценти върху религиозното различие с изключение на допирните точки. И мнозина мюсюлмани изглежда имаха желание да го чуят. Да вземем реакцията към неотдавнашно назначение, предизвикало много повече интерес извън Америка, отколкото вътре в нея. Когато Далия Могахед, американска социоложка от египетски произход, беше поканена през април да се присъедини към група съветници в Белия дом, вестниците в родната й страна изпаднаха във възторг. И не само защото Могахед, която анализира ислямския свят за социологическата агенция “Галъп”, е ревностна мюсюлманка. Назначаването й (в 25-членната група за “религиозно и съседско партньорство”) беше приветствано и като подкрепа за твърдението й, че ислямските и западните ценности са много по-съвместими, отколкото смятат “цивилизационните войни”.

Емоционалната реакция на номинирането на Могахед показва, че за онези, които имат желание да търсят, има лесни начини за затопляне на отношенията между САЩ и мюсюлманския свят (включително мюсюлманите в Америка). Президентството на Обама усилено ги търси. Взаимното подозрение между мнозина американци и повечето мюсюлмани в ерата на Буш, беше толкова голямо, че беше необходимо много малко, за да се подобри климатът. Едно от нещата, които помагат, са внушителните президентски речи (в Турция през април и Кайро миналата седмица), както и повечето предложения за работа на вътрешния пазар, насочени предимно към млади американски мюсюлмани.

Визитата на Обама в Турция не беше запомнена толкова с казаното от него, колкото с добре преценена хореография, която успя да се хареса на ревностните мюсюлмани, без да разстрои секуларистите. Езикът на тялото му се справи добре: “той е като нас, от изтока, топъл”.
 
Обама в Турция

И както показват проучвания на Галъп напоследък, смяната на караула в Белия дом доведе до незабавно подобряване на отношението към лидерството на Америка на повечето араби мюсюлмани, с изключение на ливанци и палестинци. Американската общественост продължава да възприема мюсюлманския свят като враждебен към САЩ, но съвсем не отвръща със същата сила на тази враждебност. Макар че 80 на сто от американците смятат, че мюсюлманските страни са неблагоразположени към родината им, само 30 на сто отвръщат на комплимента, изразявайки неблагоприятно отношение към мюсюлманския свят.

Това предполага, че поне част от американския електорат е отворен към идеята за по-добри отношения с исляма. Във Вашингтон високо уважавани личности като Мадлин Олбрайт (като държавен секретар тя даде военна помощ на мюсюлманите на Балканите) изтъкват причина след причина защо Америка и исляма могат да бъдат приятели.

За групите, посветени на този принцип, промяната на климата е огромна. Дейзи Хан, съосновател на Американското общество за напредък на мюсюлманите, предрича, че вълна от второ поколение американски мюсюлмани ще влезе в политиката за разлика от предпазливите им и аполитични родители. В Америка на Обама, смята тя, презокеанските връзки на мюсюлманите могат да помогнат на гражданската дипломация.

Е, вероятно не всички презокеански връзки. Части от американския мюсюлмански свят са все още в шок заради дългосрочните присъди, дадени през май на петима лидери на благотворителната фондация “Свети земи” по обвинение за подпомагане на Хамас. В резултат на процеса правоохранителните органи на Америка ограничиха някогашните си приятелски отношения с някои мюсюлмански американски организации.

В избора на служители-мюсюлмани правителството на Обама умело подбра хора, които нямат голямо участие в хаотичния свят на институционната мюсюлманска политика. Но този лесен избор и избягването на противоречия, включително религиозни, имат ограничено действие. Труден избор може да предстои в областта на религиозните свободи.
 

От гледна точка на философията американската Комисия по международни религиозни свободи (двупартиен орган, който съветва Конгреса и Белия дом) споделя мотото на Обама. В най-новия й доклад се подчертава, че на много места по света мюсюлманите са жертва на дискриминация, а не неин извършител. Мюсюлмани в трудно положение (независимо дали уйгури в Китай или шиити в репресивни сунитски страни като Саудитска Арабия) имат нужда от подкрепата на Америка в рамките на външна политика, която поддържа справедливи и толерантни общества. Така смята комисията и така, на теория, твърдят хората на Обама.

Но докъде ще стигне президентът в заклеймяването на страни, посочени от комисията? Докладът добавя пет нови държави (включително Иран, Нигерия и Пакистан) към осемте, които вече са определени като “предизвикващи особена загриженост” по отношение на религиозните свободи. Сред 11-те страни, включени в списъка за наблюдение на комисията, са Афганистан, Индонезия, Таджикистан, Турция и Египет. Държавният секретар Хилари Клинтън ще се срещне скоро с членовете на комисията и те ще й зададат трудни въпроси.
 
При посещението в Кайро
 
Източник: сп. "Икономист"
По БТА
 

Коментари

До момента няма публикации.

Брой публикации: 0
Страница:

Тук Вие може да добавите своето мнение или коментар по темата:
Име(*):
И-мейл:(*):
 
Въведете долу цифрите от горното поле:(*):
Коментар/мнение(*):
 
 

Copyright © 2005 DobraDuma.com, Всички права запазени.
Добра Дума не носи отговорност за публикуваните на сайта материали.
Само авторите носят лична отговорност за публикациите си.