43.
СУРА УКРАСАТА (АЗ-ЗУХРУФ)
Меканска, с изключение на знамение 45, което, както се твърди, е мединско. Съдържа 89 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Ха. Мим.
2. Кълна се в ясната Книга.
3. Ние я сторихме Коран на арабски, за да проумеете.
4. Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър.
5. Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?
6. И колко пророци изпратихме сред предците!
7. И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.
8. И погубихме по-силни от тях. Отминаха много примери с предците.
9. И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия,
10. Който стори земята постеля за вас и прокара там пътища, за да се напътите.
11. И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете].
12. И Който сътвори всички видове, и направи за вас от корабите и от добитъка онова, с което пътувате,
13. за да се настанявате на гърбовете им и да споменавате благодатта на вашия Господ, щом се настаните върху тях, и да казвате: “Пречист е Онзи, Който подчини това на нас! Ние сме неспособни за това.
14. При нашия Господ ще се завърнем.”
15. И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби. Човекът е явен неблагодарник.
(Някои неверници обявявали ангелите за дъщери на Аллах.)
16. Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?
17. И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.
(Щом чуели за раждането на момиче, те недоволствали. Съществувал древен езически обичай да бъдат живи погребвани новородени момичета.)
18. Нима [Му приписват] онези, които израстват сред накити и в спора са безсилни?
19. Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.
20. И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.
21. Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?
22. Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”
23. И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.
(Това знамение съдържа утеха за Пратеника на Аллах, мир нему, като наред с това то изтъква, че подражателството е отдавна познато отклонение от правия път.)
24. Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”
(Всеки от пророците се обръщал към своя народ по този начин, но отговорът, който в повечето случаи получавал, бил отрицание на религията и продължаване на сляпото подражателство.)
25. И им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!
26. Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,
27. а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.”
28. И стори Той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат [към него].
(Словото за единобожието е останало в наследство у потомството на Ибрахим. Вярата в единия Бог не е престанала да съществува у тях.)
29. Да, на тези [неверници] и на техните предци дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.
(Истината е Свещеният Коран, а явният пратеник ­ Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.)
30. И щом истината дойде при тях, рекоха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”
31. И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”
(Според неверницитеКоранът трябвало да бъде низпослан или на богатия меканец ал-Уалид ибн ал-Мугира, или на таифянина Уруа ас-Сакафи. Ал-Уалид казал:“След като аз съм първенец на курайшите и Уруа е най-велик измежду сакифитите, нима Коранът ще бъде изпратен на Мухаммад?” Ала пред Аллах величието не се измерва с богатство и знатен произход, а с благочестие. Всъщност Мухаммад бил от знатен род, но останал кръгъл сирак, а и не бил заможен.)
32. Нима те разпределят милостта на твоя Господ? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат.
33. Ако не бе [опасността] хората да станат общност от [неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия ­ за домовете им ­ от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,
34. и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,
35. и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Господ е за богобоязливите.
36. А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.
37. Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че са напътени.
38. А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”
39. И не ще ви е от полза Днес съучастието в мъчението, щом бяхте угнетители.
40. Нима ти [о, Мухаммад] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?
41. И да те приберем, Ние ще им отмъстим.
42. Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.
43. И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти си на правия път.
44. То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.
45. И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо на Всемилостивия!
(Когато детайлно се проучат предходните религии, се разбира, че нито една от тях не съдържа призив към идолопоклонство. Всички пророци без изключение споделят вярата в единия Бог.)
46. И Муса изпратихме с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, и той рече: “Аз съм пратеник от Господа на световете.”
47. И когато им донесе Нашите знамения, те им се подиграха.
48. И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги сграбчвахме с мъчението, за да се завърнат [към правия път].
49. И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”
50. И когато отмахнахме от тях мъчението, ето ги ­ нарушиха обещанието!
51. И призова Фараонът своя народ, и рече: “О, народе мой, нима не принадлежи на мен владението над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?
(Когато говори за дворците и за река Нил, която тече под тях, Фараонът изтъква своята мощ, богатство и великолепие, и същевремено напомня за слабостта и бедността на пророка Муса.)
52. Нима не съм по-добър от този, който е слаб и едвам обяснява?
53. И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха ангелите с него за подкрепа?”
54. И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.
55. И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.
56. И ги сторихме поука и пример за идните.
57. И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето ­ твоят народ му се подигра!
(При спор за Иса и майка му Мариам един съдружаващ рекъл: “Ако почитаните Иса, Мариам, Узайр и ангелите са в Ада, аз съм съгласен да бъда с тях.” При тези думи другите съдружаващи високомерно се изсмели. Знамението е низпослано по повод на това тяхно безогледно поведение.)
58. И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.
59. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.
(Иса, мир нему,е велика личност, удостоена с милостта да стане пророк. Чрез него на израилтяните бил даден пример за Божията сила, способна да сътворява без наличие на баща.)
60. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята.
61. Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.
(Появата на Иса е знак за настъпването на Съдния ден.)
62. И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг.
63. И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!
64. Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.”
65. Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!
66. Нима очакват друго освен Часът да дойде при тях внезапно, без да усетят?
67. В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен богобоязливите.
68. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!
69. Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани ­
70. влезте в Рая, вие и съпругите ви, възрадвани!”
71. Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.
72. Това е Раят, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!
73. Има там за вас много плодове, от които ще ядете.
74. Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада.
75. То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.
76. Не ги угнетихме Ние, а те себе си угнетяваха.
77. И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Ще рече: “Тук ще останете!”
(Неверниците се обръщат със зов към Малик, пазача на Ада, и възжелават да умрат, защото предпочитат смъртта пред живота в страдания. Но Малик им разкрива, че няма за тях спасение.)
78. Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразят истината.
79. Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.
80. Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да, и Нашите пратеници [-ангели] при тях [всичко] записват.
81. Кажи [о, Мухаммад]: “Ако Всемилостивия имаше син, Аз щях да съм първият от поклонниците.
82. Пречист е Господът на небесата и на земята, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!”
83. Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!
84. Той е Богът на небето и Богът на земята. Той е Премъдрия, Всезнаещия.
85. Да бъде благословен Онзи, Чието е владението на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.
86. А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.
87. И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?
88. И словата му: “О, Господи мой, тези са хора невярващи!...”
(Това са думи, които Мухаммад, мир нему, е отправил към Всевишния Аллах в израз на отчаяние от тези хора.)
89. Отдръпни се от тях [о, Мухаммад] и кажи: “Мир!” Те ще узнаят.