34.
СУРА САБА (САБА)
Меканска, с изключение на знамение 2, което е мединско. Съдържа 54 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия, Сведущия.
2. Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.
3. Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, ­ в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга, -
4. за да възнагради онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.”
5. А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, има унизително, болезнено мъчение.
6. И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.
7. И рекоха неверниците: “Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени?
8. Той лъжа ли за Аллах измисля, или пък е луд?” Ала не, които не вярват в отвъдния живот, те са в мъчението и в дълбокото заблуждение.
9. Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? Ако Ние пожелаем, ще накараме земята да ги погълне или ще спуснем върху тях отломки от небето. В това има знамение за всеки покайващ се раб.
10 И отдадохме на Дауд предпочитание от Нас: “О, планини, и вие, птици, възславяйте заедно с него [Аллах]!” И размекнахме за него желязото.
(Многобройни са достойнствата, дарени на Дауд ­ превъзходство, пророческа мисия, книга, царуване, прекрасен глас и т.н.)
11. [И му рекохме]: “Направи широки ризници и ги оразмери! И вършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.”
12. И на Сулайман ­ вятъра... Утринният му ход бе колкото месец [ход на другите], и вечерният ­ колкото месец. И разтопихме за него медта като извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението на неговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците.
13. Правеха за него те каквото пожелае ­ светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете [на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.
14. И когато отсъдихме да умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели такова унизително мъчение.
(Когато пророкът Сулайман, мир нему, починал, тялото му дълго време останало изправено, подпряно на жезъла. Джиновете, които вършели черната работа, не разбрали, че Сулайман е мъртъв и продължили известно време и след кончината му да вършат изнурителния си труд. Единствен Аллах знае неведомото.)
15. За народа на Саба имаше знамение в неговата земя ­ две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!”
16. Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.
17. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?
18. А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!”
19. Но те рекоха: “Господи, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.
20. И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те го последваха, освен една група от вярващите.
21. А той нямаше власт над тях, освен за да узнаем кой вярва в отвъдния живот и кой се съмнява в него. Над всяко нещо твоят Господ е пазител.
22. Кажи: “Призовете онези, за които твърдите, [че са богове] освен Аллах!” Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той сред тях помощник.
23. И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво рече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”
24. Кажи: “Кой ви дава препитание от небесата и от земята?” Кажи: “Аллах! Или ние сме на прав път, или в явна заблуда, или вие.”
25. Кажи: “Нито вие ще бъдете питани за нашите прегрешения, нито ние ще бъдем питани за вашите деяния.”
26. Кажи: “Ще ни събере нашият Господ, после ще отсъди справедливо между нас. Той е Отсъждащия, Всезнаещия.”
27. Кажи: “Покажете ми онези, които приобщихте за съдружници към Него!” Никак! Наистина само Той е Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.
28. И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.
29. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
30. Кажи: “Обещан ви е Ден, който дори с миг нито ще забавите, нито ще ускорите.”
31. И рекоха неверниците: “Не ще повярваме нито в този Коран, нито в низпосланото преди него.” Но да би видял как угнетителите, изправени пред техния Господ, се обвиняват един друг! Онези, които са били слаби, казват на горделивите: “Ако не бяхте вие, непременно щяхме да сме вярващи.”
32. А горделивите казват на слабите: “Нима ние ви отвърнахме от напътствието, след като дойде при вас? Не, вие бяхте престъпници.”
33. И слабите казват на горделивите: “Не, лукавството ви бе денем и нощем, като ни повелявахте да не вярваме в Аллах и да сторваме Негови подобия.” И ще прикрият съжалението, щом видят мъчението. И ще окачим оковите на врата на неверниците. Нима ще бъдат наказани за друго освен за техните дела?
34. И не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в охолство да рекат: “Не вярваме в онова, с което сте изпратени.”
35. И казваха: “Ние сме с повече имот и деца, и не ще бъдем наказани.”
36. Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае и Той го намалява. Ала повечето хора не знаят.”
37. Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.
38. А които се стараят Нашите знамения да обезсилят, тези в мъчението ще бъдат доведени.
39. Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае от Своите раби, и Той го намалява за тях. И каквото нещо раздадете [за милостиня], Той го връща. Той е Най-добрият от даващите препитание.”
40. В Деня, когато Той ще ги събере всички и ще рече на ангелите: “Тези ли са служили на вас?”,
41. ще рекат: “Пречист си, Ти си нашият Покровител, а не те! Служеха на джиновете и повечето вярваха в тях.
42. Днес никой от вас не ще бъде от полза за друг, нито във вреда.” И ще кажем на угнетителите: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”
43. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, казват: “Това е само човек, искащ да ви възпре от онова, на което служеха бащите ви.” И казват: “Те са само лъжа-измислица.” И казват неверниците за истината, когато тя дойде при тях: “Това е само явна магия.”
44. И не им дадохме преди теб писания, които да изучават, и не им изпратихме предупредител.
45. И онези преди тях смятаха, че е лъжа, а тези не достигнаха и една десета от онова, което дадохме на онези, но и те смятаха за лъжци Моите пратеници. И какво бе Моето наказание!
46. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви наставлявам само едно ­ да застанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите дали е луд вашият другар. Той е само предупредител за вас преди сурово мъчение.”
47. Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите. Моята отплата е единствено от Аллах. Той на всяко нещо е свидетел.”
48. Кажи: “Моят Господ поразява с истината, Той е Всезнаещия тайните.”
49. Кажи: “Истината дойде, а лъжата нито може да начене, нито да възстанови.”
50. Кажи: “Ако съм се заблудил, аз се заблуждавам само в своя вреда, а ако съм на правия път, то е от онова, което моят Господ ми разкрива. Той е всечуващ, близък.”
51. И да би видял ти как ще се ужасят ­ как не ще могат да се изплъзнат, и как ще бъдат грабнати от близко място!
52. И ще рекат: “Повярвахме!” Но как ще се доберат [до вярата] от толкова далечно място?
53. А преди това отричаха и само предполагаха от далечно място.
54. И бе поставена преграда между тях и желанието им [да повярват], както бе направено преди и с подобните на тях. Те бяха в дълбоко съмнение.
(Празни са желанията на неверниците ­ те искат веднага да видят ползата от вярата, да се избавят от Огъня и да отидат в Рая или, когато се убедят в наказанието през Съдния ден, отново да бъдат върнати на земята, за да вършат добри дела.)