27.
СУРА МРАВКИТЕ (АН-НАМЛ)
Меканска. Съдържа 93 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Та. Син. Тези са знаменията на Корана ­ ясната Книга ­
2. напътствие и блага вест за вярващите,
3. които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и за отвъдния живот са убедени.
4. На онези, които не вярват в отвъдния живот, разкрасихме делата им и те се лутат.
5. За тези е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.
6. Наистина Коранът ти се дава [о, Мухаммад] от премъдър, всезнаещ.
7. Муса рече на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”
(Вж. 20: 10)
8. И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!
9. О, Муса, Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.
10. Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, не се страхувай! Не се страхуват при Мен пратениците,
11. а ако някой е угнетил, после е заменил злото с добро ­ Аз съм опрощаващ, милосърден.
12. И пъхни ръката си в джоба, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест ­ от деветте знамения за Фараона и неговите хора. Те са нечестиви хора.”
(Тоягата и бялата ръка на Муса са две от деветте знамения, дадени му от Аллах.
Вж. 20: 22.)
13. И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, рекоха: “Това е явна магия.”
14. И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!
15. И дадохме на Дауд и Сулайман знание, и рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”
16. И Сулайман наследи [пророчеството от] Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната благодат.”
17. И бяха събрани за Сулайман воините му от джинове, хора и птици под строй.
18. Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сулайман и воините му, без да усетят!”
19. Той се засмя на словата є, рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който Ти дари на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”
20. И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма?
21. Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”
22. Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба сигурна вест.
(Саба е древно йеменско княжество, назовано така по името на неговите основатели.)
23. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко є е дадено и има велик трон.
24. Заварих нея и народа є да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени
25. да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.
26. Аллах! Няма друг бог освен Него ­ Господа на великия Трон!”
27. Рече [Сулайман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.
28. Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”
29. Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.
30. То е от Сулайман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
31. Не се възгордявайте и елате при мен отдадени на Аллах!”
32. Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”
33. Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”
34. Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.
35. Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”
36. И когато дойдоха при Сулайман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.
37. Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”
38. И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?”
39. Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”
40. Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър.”
41. Рече: “Преобразете за нея трона є, да видим дали тя ще го познае, или не!”
42. И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” [Сулайман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.”
43. А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.
44. Рече є се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулайман]: “Това е гладък дворец от кристал.” Рече тя: “Господи мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулайман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”
45. При самудяните пратихме брат им Салих: “Служете на Аллах!” И ето ги ­ две групи, които враждуват!
46. Рече: “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?”
47. Рекоха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Рече: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора изпитвани.”
48. И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и не се поправяха.
49. Рекоха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. Ние говорим истината.”
50. И лукавстваха те с умисъл, но провалихме Ние тяхното лукавство, без да усетят.
51. И виж какъв бе краят на лукавството им ­ унищожихме тях и техния народ ­ всички!
52. Ето домовете им ­ в руини, защото угнетяваха. В това има знамение за хора знаещи.
53. И спасихме онези, които вярваха и се бояха.
54. И рече Лут на своя народ: “Нима вършите скверността, въпреки че се виждате?
55. Нима ходите със страст при мъжете вместо при жените? Да, вие сте хора невежи.”
56. А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете рода на Лут от нашето селище. Те били хора, които се пазят чисти.”
57. И спасихме него и неговото семейство освен жена му. Отредихме тя да бъде от оставащите.
58. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош е дъждът за предупредените!
59. Кажи [о, Мухаммад]: “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, с които Го съдружават?
(Избраните раби на Аллах са пророците или сподвижниците и учениците на Пророка, или всички вярващи, които заслужават Божието благоволение.)
60. Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето, и чрез нея сторваме да израстват прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.
61. Или Онзи, Който направи земята устойчива и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят.
62. Или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Ала вие рядко се поучавате!
63. Или Онзи, Който ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като блага вест преди Своята милост? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Превисоко е Аллах над онова, с което Го съдружават!”
64. Или Онзи, Който начева творението, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята? И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”
65. Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възкресени.
66. Да, липсва им знание за отвъдния живот. Да, те се съмняват в него и за него са слепи.
67. И казват неверниците: “Нима след като станем пръст, ние и бащите ни, нима наистина ще бъдем извадени [от гробовете]?
68. Вече ни бе обещано това, на нас и на бащите ни, по-рано. Това са само легенди на предците.”
69. Кажи: “Вървете по земята и вижте какъв е краят на престъпниците!”
70. И не скърби заради тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!
71. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”
72. Кажи: “Възможно е вече да е след вас нещо от онова [мъчение], за което избързвате.”
(Посочва се, че част от наказанието ще сполети неверниците още на земята и се подразбира, че истинското наказание е в отвъдния живот.)
73. Твоят Господ е владетел на благодат за хората, ала повечето от тях са непризнателни.
74. Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.
75. И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.
76. Този Коран разказва на синовете на Исраил за повечето от онова, по което са в разногласие.
77. Той е напътствие и милост за вярващите.
78. Твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. Той е Всемогъщия, Всезнаещия.
79. И се уповавай на Аллах! Ти имаш явната истина.
80. Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.
81. И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са отдадените на Аллах.
82. И когато се сбъдне за тях словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения.
83. И един Ден ще съберем от всяка общност група от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат водени вкупом.
84. Щом пристигнат, Той ще каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте?” Или: “Какво сте извършили?”
85. И ще се сбъдне срещу тях словото, защото угнетяваха, а те не ще проговорят.
86. Не виждат ли, че Ние сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­ светъл? В това има знамения за хора вярващи.
87. И един Ден ще се протръби с Рога, и ще се ужасят всички на небесата и всички на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички ще дойдат при Него покорни.
88. И ще видиш планините ­ мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.
89. Които дойдат с добрина, ще имат по-голяма от нея. И пред ужаса на този Ден ще имат сигурност.
90. А които дойдат със злина, ще бъдат хвърлени в Огъня унизени. “Нима ви се въздава за друго освен за делата ви?”
91. Повелено ми бе да служа единствено на Господа на този град [Мека], който Той обяви за свещен и Негово е всяко нещо, и бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах,
92. и да чета Корана. Който се напътва, за себе си се напътва. А на когото се заблуждава, кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител.”
93. И кажи: “Слава на Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги узнаете. Твоят Господ не подминава делата ви.”