15.
СУРА АЛ-ХИДЖР
(АЛ-ХИДЖР)
Меканска. Съдържа 99 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата ­ ясния Коран.
2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.
3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.
4. И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано.
(Нито една от страните, погубени, като ги е погълнала земята или са били изтребени народите им, или чрез други бедствия, не е била унищожена слепешком и случайно, а по силата на Божието предопределение. Подобно на хората, и държавите, и народите имат предопределен живот. Както хората се раждат, израстват, остаряват и накрая умират, така и държавите възникват, развиват се и накрая в деня, предопределен от Бога, рухват и преминават в историята. Подобно на хората, някои от тях живеят дълго, а други ­ кратко.)
5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.
6. И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд!
7. Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”
8. Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.
9. Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.
(Напомнянето е Свещеният Коран.)
10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.
11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.
12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците ­
13. не вярват в него [­ Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.
14. И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват,
15. пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”
16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,
17. и го опазихме от всеки прокуден сатана ­
18. всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
(Допреди изпращането на последния Пророк джиновете се изкачвали на небесата, подслушвали и предавали на гадателите чутото за съдбините на хората. След низпославането на Корана, както е отразено в знамението, джиновете били възпрени.)
19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.
20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.
21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.
22. И изпращаме ветровете ­ оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.
23. Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците.
24. Знаем предишните от вас и знаем оставащите.
25. Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ.
26. И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.
27. А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.
28. Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал.
29. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”
30. И всички ангели се поклониха заедно,
31. освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.
32. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?”
33. Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”
34. Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.
35. Над теб е проклятието до Съдния ден.”
36. Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!”
37. Рече: “Ти си сред отсрочените
38. до Деня на знайното време.”
39. Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,
40. освен Твоите предани раби сред тях.”
41. Рече: “Това е правият път към Мен.
42. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
43. Наистина Адът е обещан за всички тях.
44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.
45. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:
46. “Влезте там с мир ­ в безопасност!”
47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза ­ братя на престоли един срещу друг.
48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.
49. Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!
50. И че Моето мъчение е болезненото мъчение.
51. И ги извести за гостите на Ибрахим!
52. Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.”
53. Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”
54. Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”
55. Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”
56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”
58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,
59. освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,
60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”
61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,
62. той каза: “Вие сте непознати хора.”
63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].
64. И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.
65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”
66. И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта.
67. И дойдоха жителите на града зарадвани.
68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!
69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”
70. Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”
71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
(Вж. 11: 78)
72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат!
73. И Викът ги обзе при изгрев слънце.
74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.
75. В това има знамения за прозорливите.
76. Те [­ селищата] са на все още съществуващ път.
77. В това има знамение за вярващите.
78. И обитателите на Горичката бяха угнетители.
(“Обитателите на горичката” са народът на пророка Шуайб, които ограбвали керваните и отмервали с измама.)
79. Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.
80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
(Ал-Хиджр е името на областта, където живеел народът на пророка Салих. Тамошните жители се назовавали “самудяни”.)
81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.
82. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност.
83. Но Викът ги обзе на сутринта.
84. И не ги избави онова, което бяха придобили.
85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!
86. Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.
87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран.
88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!
89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”
90. Както низпослахме [наказание] и за поделящите,
91. които сториха на части Корана.
92. Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички
93. за онова, което са извършили.
94. Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!
95. Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,
96. които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.
97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.
98. Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд!
99. И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!
(“Неизбежното” е смъртта.)