12.
СУРА ЮСУФ (ЮСУФ)
Меканска, с изключение на знамения 1, 2, 3 и 7, които са медински. Съдържа 111 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната Книга.
2. Ние го низпослахме ­ Коран на арабски, за да проумеете!
3. Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението, което ти дадохме в този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.
4. Юсуф рече на баща си: “О, татко мой, видях единадесет небесни светила и слънцето, и луната, видях ги да ми се покланят.”
5. Рече: “О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека.
6. Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти ­ Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е всезнаещ, премъдър.”
7. В [разказа за] Юсуф и неговите братя има знамения за питащите.
8. Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му [Бениамин] са по-любими от нас за баща ни, а ние сме група. Баща ни е в явна заблуда.
9. Убийте Юсуф или го захвърлете на някоя земя, та да ви обърне и на вас внимание баща ви! И ще станете след това праведни хора.”
10. Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Може да го прибере някой керван.”
11. Рекоха: “О, татко наш, защо не ни повериш Юсуф? Добронамерени сме към него.
12. Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява! Непременно ще го пазим.”
13. Рече: “Наистина ще ме опечали, ако го отведете и се плаша да не го изяде вълкът, когато сте нехайни към него.”
14. Рекоха: “Ако го изяде вълкът, както сме група, тогава и ние сме загубени.”
15. И когато го отведоха, и се сговориха да го спуснат в кладенеца на дъното, Ние му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”
16. И дойдоха при баща си вечерта, плачейки.
17. Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, и вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”
18. И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. От Аллах се търси помощ за това, което описвате.”
19. И дойде керван, и пратиха своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е юноша.” И го скриха като стока. Аллах знае техните дела.
20. И го продадоха на ниска цена, за броени сребърници. И се отнесоха спрямо него с пренебрежение.
21. И рече на жена си онзи египтянин, който го купи: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува сънищата. Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.
22. И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.
23. И го съблазняваше онази, в чийто дом пребиваваше. Тя залости вратите и рече: “Хайде ела!” Рече: “Опазил ме Аллах! Моят господар се отнасяше добре с мен. Не ще сполучат угнетителите.”
24. Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бе видял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата. Той бе от Нашите предани раби.
25. И се погнаха към вратата, и жената скъса ризата му отзад. И се натъкнаха на господаря є при вратата. Тя рече: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят, или пък болезнено мъчение?”
26. Рече [Юсуф]: “Тя ме съблазняваше.” И заяви свидетел от семейството є: “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже.
27. А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.”
28. И когато [господарят] видя, че ризата му е скъсана отзад, рече: “Това е от коварството на вас, жените! Коварството ви е огромно.
29. Юсуф, не споменавай това! А ти, жено, моли опрощение за своето прегрешение! Ти си от съгрешилите.”
30. И заговориха жени в града: “Жената на господаря съблазнява своя слуга. Омая се по него от любов. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”
31. И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по един нож, и рече [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само един прекрасен ангел.”
32. Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах, а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”
33. Рече той: “Господи, предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”
34. И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.
35. После [на мъжете] им хрумна да го затворят за известно време, въпреки че видяха знаците.
36. И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам за вино.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.”
37. Рече: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отвъдния живот отричат.
38. И последвах вярата на моите предци Ибрахим и Исхак, и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.
39. О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро ­ разни богове или Аллах, Единосъщия, Покоряващия?
40. Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.
41. О, мои двама другари в затвора, единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”
42. И рече на онзи от тях, за когото смяташе, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави за споменаването пред неговия господар. И [Юсуф] престоя в затвора няколко години.
43. И рече царят: “Сънувах седем охранени крави да ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други ­ изсъхнали. О, знатни хора, разяснете моето видение, ако разгадавате виденията!”
44. Рекоха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкуваме сънищата.”
45. А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни след време и рече: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване. Пратете ме [до затвора]!”
46. “Юсуф, о, правдиви, разясни ни [видение] за седем охранени крави, които ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други ­ изсъхнали. За да се върна при хората и да узнаят!”
47. Рече: “Седем години ще сеете както обикновено и каквото пожънете, запазете го в класовете, освен малко за ядене.
48. Сетне ще дойдат подир това седем тежки години, изяждащи подготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите.
49. Сетне ще дойде подир това година, в която ще бъде пратен дъжд на хората и през нея ще изстискват [плодове].”
50. И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът дойде при него, [Юсуф] рече: “Върни се при своя господар и го питай какво подтикна жените да си порежат ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”
51. Рече [царят]: “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Рекоха: “Пречист е Аллах! Не узнахме за него нищо лошо.” Жената на господаря рече: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.”
52. [Рече Юсуф:] “Това е, за да узнае, че не му измених скришом. Аллах възпира коварството на изменниците.
53. И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”
54. И рече царят: “Доведете ми го, да го оставя при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас довереник с положение.”
55. Рече [Юсуф]: “Отреди ми съкровищниците на Земята [на Египет]! Аз съм знаещ пазител.”
56. Така укрепихме Юсуф на Земята. Настаняваше се по нея, където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем и не погубваме наградата на благодетелните.
57. А наградата на отвъдния живот е най-доброто за онези, които вярват и се боят от Аллах.
58. И дойдоха братята на Юсуф, и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха.
59. И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният стопанин?
60. Ако не ми го доведете, не ще мерите повече при мен и не ще ме доближите.”
61. Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.”
62. И рече той на слугите си: “Сложете [тайно] стоката им в техните вързопи, за да я познаят, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат!”
63. И когато се върнаха при баща им, рекоха: “О, татко наш, бе ни забранено меренето, затова прати с нас брат ни, да отмерим! Ние непременно ще го пазим.”
64. Рече: “Нима да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е Най-добрия пазител и Той е Най-милосърдния от милосърдните.”
65. И когато разтвориха техния товар, откриха, че стоката им е върната. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашата стока, върната ни е. И ще надбавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим мерило, колкото за една камила. Това е лесно [спечелено] мерило.”
66. Рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.”
67. И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”
68. И когато влязоха оттам, откъдето баща им повели, нищо не ги избави от Аллах ­ беше в душата на Якуб само една потребност, която той задоволи. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.
69. И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!”
70. И когато им даде техния товар, той сложи царската чаша във вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи: “Ей, хора от [кервана], вие сте крадци.”
71. Когато пристъпиха към тях, казаха: “Какво сте изгубили?”
72. Рекоха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, ще има товар за една камила. Аз съм негов поръчител.”
73. Рекоха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте ­ не сме дошли да пакостим по земята и не сме крадци.”
74. Рекоха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”
75. Рекоха: “Възмездието за това е ­ онзи, в чийто вързоп се намери, той самият ще е възмездието за това. Така ние наказваме угнетителите.”
(Според законите на пророка Якуб заловеният крадец трябвало да служи една година при собственика на откраднатото имущество. Според египетските закони на крадеца удряли тояги и бил длъжен да изплати откраднатото в двоен размер. Пророкът Юсуф решил да ги накаже според бащиния им закон.)
76. И започна [Юсуф] с техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. Нямаше да вземе своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени когото пожелаем. А над всеки знаещ има Един Най-знаещ.
77. Рекоха: “Ако той е откраднал, и негов брат преди крадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им го разкри, каза си: “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”
(Братята на Юсуф споменават като кражба случай от неговото детство, когато той взел и счупил една статуетка, разгневен, че я обожават.)
78. Рекоха: “О, господарю, той има много стар баща. Вземи някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните.”
79. Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”
80. И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е Най-добрият съдник.
81. Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син открадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на неведомото.
82. И попитай селището, в което бяхме, и кервана, с който пристигнахме! Ние казваме истината.”
83. Рече: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещия, Премъдрия.”
84. И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И побеляха очите му от скръб, както бе сдържан.
85. Рекоха: “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не стигнеш до влошаване или умреш.”
86. Рече: “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах, каквото вие не знаете.
87. О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.”
88. [Върнаха се при Юсуф] и когато влязоха при него, рекоха: “О, господарю, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”
89. Рече: “Дали разбрахте какво направихте с Юсуф и брат му в своето неведение?”
90. Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който се бои от Аллах и търпи... Аллах никога не погубва наградата на благодетелните.”
91. Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме.”
92. Рече: “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдния от милосърдните.
93. Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми, и той пак ще стане зрящ! И доведете при мен цялото си семейство!”
94. И когато керванът потегли, техният баща рече: “Наистина усещам мириса на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”
95. Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда.”
96. И когато благовестителят дойде [с ризата], постави я върху лицето му и той отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казвах, че знам от Аллах, каквото вие не знаете?”
97. Рекоха: “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Наистина съгрешихме.”
98. Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”
99. И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”
100. И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха пред него ничком. И рече: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро, когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е жалостив към когото пожелае. Той е Всезнаещия, Премъдрия.
101. Господи мой, Ти ми даде от властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”
102. Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.
103. Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.
104. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете.
105. И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!
106. И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.
107. Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?
108. Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”
109. Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите. Нима не проумявате?
110. Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.
111. В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.