8.
СУРА ПРИДОБИТОТО ВЪВ ВОЙНА (АЛ-АНФАЛ)
Мединска, с изключение на знамения от 30 до 36, които са мекански. Съдържа 75 знамения.
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Питат те за придобитото във война. Кажи [о, Мухаммад]: “Придобитото е на Аллах и на Пратеника. Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, ако сте вярващи!”
2. Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават;
3. които отслужват молитвата и от онова, което сме им дали, раздават.
4. Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господ, и опрощение, и щедро препитание ­
5. както твоят Господ те изведе от дома ти с истината, а на част от вярващите [това] не им хареса,
6. спорейки с теб за истината, след като тя пролича, ­ сякаш ги водят към смъртта и я виждат.
(През втората година по хиджра съдружаващите от Мека изпратили до Дамаск търговски керван начело с Абу Суфян. Когато Пратеника на Аллах узнал за завръщането му, решил да го спре. Потеглил с повече от триста свои сподвижници. Ала Абу Суфян, осведомен за това, изпратил вест на курайшите да му се притекат на помощ, същевременно променил маршрута и спасил кервана. Мюсюлманите вече трябвало да се сражават с хилядната армия на Курайш. Една част от сподвижниците на Пророка проявили сдържаност и казали: “Ние потеглихме, за да пленим кервана, не сме готови за такава битка.” Накрая постигнали съгласие да се сражават и победата била извоювана от мюсюлманите.)
7. И когато Аллах ви обеща, че едната от двете групи ще е ваша, вие пожелахте онази, която е без оръжие, да е ваша. А Аллах искаше да възцари правдата със Своите Слова и да прекърши неверниците,
8. за да възцари правдата и да отмени лъжата, дори престъпниците да възненавиждат това.
9. Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.”
10. Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Помощта е единствено от Аллах. Аллах е всемогъщ, премъдър.
11. Той ви покри с дрямка за успокоение от Него и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на сатаната, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките.
12. Твоят Господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!”
13. Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.
14. Ето, вкусете го! За неверниците е мъчението на Огъня.
15. О, вярващи, когато срещнете неверниците в настъпление, не им обръщайте гръб в бягство!
16. А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение за бой, или за да премине към друга [ваша] дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът. Колко лоша е тази участ!
17. Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
(Когато воините-курайши се устремили, за да влязат в битка с мюсюлманите, Пратеника на Аллах, мир нему, вдигнал ръце и казал: “О, Аллах, Курайш дойде с надменните си първенци, които излъгаха твоя Пратеник. О, Аллах, умолявам Те да изпълниш обещанието, което ми даде!” И когато двете множества се срещнали, той взел шепа пръст и я хвърлил в лицата на враговете. Тогава курайшите се заслепили и накрая претърпели поражение. В горното знамение се споменава за това и се разкрива, че всъщност Аллах е хвърлил пръстта, защото Пророка, мир нему, я хвърлил не от свое име, а от името на Аллах.)
18. Това е, защото Аллах обезсилва коварството на неверниците.
19. Ако молехте за победа [о, неверници], ето, дойде ви победата. И престанете ли, то е най-доброто за вас. А ако повторите [враждата], и Ние ще повторим. Не ще ви помогнат тълпите ви с нищо, дори да са многобройни. Защото Аллах е с вярващите.
20. О, вярващи, покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се отмятайте от него, след като [го] чувате!
21. И не бъдете като онези, които казват: “Чухме!”, ала не чуват.
22. Най-лошите твари пред Аллах са глухите, немите, които не проумяват.
23. И ако Аллах откриеше добро у тях, би ги накарал да чуят, но дори ако ги накараше да чуят, те пак щяха да се отметнат, отдръпвайки се.
24. О, вярващи, откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!
25. И бойте се от изпитание, което не сполетява само угнетителите сред вас! И знайте, че Аллах е суров в наказанието!
26. И помнете как бяхте малцина безсилни на земята, уплашени, че хората ще ви заловят, а Той ви даде убежище и ви подкрепи със Своята помощ, и ви даде от благата, за да сте признателни.
27. О, вярващи, не изменяйте на Аллах и на Пратеника, и не изменяйте на онова, което ви е поверено, знаейки!
28. И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!
29. О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетеля на великата благодат.
30. И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.
31. И когато им бъдат четени Нашите знамения, казват: “Чухме вече. Ако пожелаем, и ние същото ще изречем. Това са само легенди на предците.”
32. И когато рекоха: “О, Аллах, ако това е правдата от Теб, изсипи над нас камъни от небето или ни прати болезнено мъчение!”
33. Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение.
34. Но как да не ги мъчи Аллах, щом възпират от Свещената джамия и не са нейни пазители? Пазителите є са само богобоязливите, ала повечето от тях не проумяват.
35. И молитвата им при Дома бе само свирукане и пляскане. “Вкусете мъчението, защото бяхте неверници!”
36. Неверниците харчат своите имоти, за да възпират от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после те ще са за тях печал, после ще бъдат надвити. Неверниците ще бъдат в Ада събрани,
37. за да отдели Аллах лошия от добрия и да нахвърля лошите един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в Ада. Тези са губещите.
38. Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а ако упорстват ­ известна е вече съдбата на предците.
39. И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли ­ Аллах е зрящ за техните дела.
40. И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител! Най-прекрасният Покровител е Той и Най-прекрасният Избавител!
41. И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една петина от него е за Аллах и за Пратеника, и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя], ако вярвате в Аллах и в онова, което низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението, в деня, когато двете множества се срещнаха [при Бадр]. Аллах за всяко нещо има сила.
42. Вие бяхте на по-близкия склон на долината, те ­ на по-далечния склон, а керванът ­ ниско под вас. И дори да се бяхте уговорили, щяхте да се разминете в уговорката, ала ­ за да изпълни Аллах дело отредено, да погине при ясен знак погиващият и да живее при ясен знак оживяващият... Аллах е всечуващ, всезнаещ.
43. Аллах ти ги показа в твоя сън малцина. А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом и да спорите по делото. Но Аллах ви спаси. Той знае съкровеното в сърцата.
44. И направи те да изглеждат малцина във вашите очи, когато се срещнахте, и ви умали в техните очи, за да изпълни Аллах дело отредено. Към Аллах се връщат делата.
45. О, вярващи, когато се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!
46. И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И търпете! Аллах е с търпеливите.
47. И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората! Те възпират от пътя на Аллах. Аллах обгръща техните дела.
48. И разкраси пред тях делата им сатаната, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом съм аз до вас.” Но щом двата отреда се съгледаха, той се обърна на петє и рече: “Непричастен съм към вас. Аз виждам онова, което вие не виждате. Страхувам се от Аллах. Аллах е суров в наказанието.”
49. И лицемерите, и онези, които имаха болест в сърцата, рекоха: “Тези ги подмами тяхната религия.” А който се уповава на Аллах ­ Аллах е всемогъщ, премъдър.
50. И ако ти [о, Мухаммад] би видял, когато ангелите прибират душите на неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете: “Вкусете изгарящото мъчение!”
51. Така е заради онова, което ръцете ви направиха отнапред. Аллах никога не угнетява рабите.
52. Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Отрекоха знаменията на Аллах и заради греховете им Аллах ги сграбчи. Аллах е всесилен, суров в наказанието.
53. Това е, защото Аллах не променя благодатта, с която е облагодетелствал хора, докато не променят себе си. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
54. Както се случи с рода на Фараона и с онези преди тях. Взеха за лъжа знаменията на своя Господ и Ние ги погубихме заради греховете им, и издавихме рода на Фараона. Всички бяха угнетители.
55. Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват,
56. онези, от които ти получи обет, после нарушават своя обет всеки път и не се боят.
57. И ако ги срещнеш във война, прогони с поражението им онези, които ги следват, за да се поучат!
58. И ако те е страх от изменничество на някой народ, отхвърли ги по същия начин! Аллах не обича изменниците.
59. И неверниците да не смятат, че са се отървали! Те не ще [Ни] убегнат.
60. И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не знаете, но Аллах ги знае. Каквото и да раздадете по пътя на Аллах, то ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.
61. И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
62. И поискат ли да те измамят, Аллах ти е достатъчен. Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с вярващите.
63. Обединява Той сърцата им. А ти и да раздадеш всичко, което е на земята, не би обединил сърцата им. Но Аллах ги обедини. Той е всемогъщ, премъдър.
(Мединските племена Аус и Хазрадж били разделени от безкрайни вражди. Встъпвали в кървави битки помежду си и загивали мнозина и от двете страни. След като Аллах ги удостоил с Исляма, Той заличил у тях чувството за мъст. Те се сдобрили и обединили.)
64. О, Пророче, Аллах е достатъчен ­ за теб и за вярващите, които те следват.
65. О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението! Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват.
66. Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите.
67. Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър.
68. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил,
69. затова яжте от придобитото във война ­ позволено, приятно, и бойте се от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден.
70. О, Пророче, кажи на пленниците, които са в ръцете ви: “Ако Аллах види добро в сърцата ви, ще ви даде по-добро от това, което ви е взето, и ще ви опрости. Аллах е опрощаващ, милосърден.
71. И ако искат да ти изменят, те вече измениха на Аллах преди, затова Той ти даде власт над тях. Аллах е всезнаещ, премъдър.
72. Които повярваха и се преселиха, и се бореха чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и които приютиха и подкрепиха, те са ближни един на друг. А които повярваха, ала не се преселиха ­ нямат нищо от вашата придобивка, докато не се преселят. И помолят ли ви за помощ в религията, ваш дълг е помощта, освен ако е срещу народ с договор помежду вас и него. Аллах съзира вашите дела.
73. А които са неверници, те са ближни един на друг. Не извършите ли това, ще има заблуда по земята и голяма развала.
74. А които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах, и тези, които приютяват и подкрепят, тези са истинските вярващи. За тях има опрощение и щедро препитание.
75. А които впоследствие повярват и се преселят, и се борят заедно с вас, те са от вас. И роднините са по-близки едни на други според Книгата на Аллах. Аллах всяко нещо знае.
(Това знамение премахва традицията за унаследяване без родствена връзка ­ по предпочитание.)